Нуждаем ли се от ядрена енергия, за да спрем изменението на климата? | Kurzgesagt

🎁Amazon Prime 📖Kindle Unlimited 🎧Audible Plus 🎵Amazon Music Unlimited 🌿iHerb 💰Binance

Видео

Транскрипция

Нуждаем ли се от атомна енергия, за да спрем климатичните промени?

Все повече гласове от науката, природните активисти и

пресата твърдят това през последните години.

Но това шокира тези, които се борят срещу атомната енергия

и проблемите, които носи. Но кой е прав?

Ами… Сложно е. За да забавим климатичните промени,

светът трябва да понижи емисиите на парникови газове до нулата.

През 2018, 3/4 от световните емисиите дошли от производство на енергия,

именно изгарянето на изкопаеми горива.

“Енергия” е обширен термин, който включва редица неща: транспорт на хора и стоки,

сглобяване на малки и големи неща,

отопление на домовете ни. В момента, 84% от първичната енергия

идва от изкопаеми горива: 33% петрол, 27% въглища

и 24% природен газ. Около 10% от запасите на петрол просто

горят в бойлери, за да са топли и уютни домовете ни.

Само около 16% от енергията е от източници с ниски емисии:

почти 7% от ВЕЦ-ове, 5% от слънчева, вятърна, биомаса, вълнова, отливна и геотермална;

и около 4% от атомна.

Така че, общо взето разчитаме на въглища, петрол и природен газ, за да работи цивилизацията,

заради което е трудно да се отървем от тях.

За да имаме шанс да се измъкнем от изкопаемите горива, без да се катапултираме в

Каменната епоха, едно от най-важните неща, които трябва да направим,

е да електрифицираме колкото се може повече сектори. Електричеството е това,

което тече като магия, когато вкараш нещо в контакт,

за да можеш да гледаш YouTube. Всяка индустрия, която може да мине от

изкопаеми горива към елетричество трябва да го направи:

от електромобили до електрически бойлери. Защо залагаме толкова на електричеството?

Защото можем да произвеждаме електричество

с технологии с ниски емисии като слънчева, вятърна и атомна.

Електричеството е истински лост за радикален преход,

но няколко проблема правят този преход много труден.

Първо, на повечето места по света,

електричеството все още се произвежда основно с изкопаеми горива.

И не само. През последните 20 години, употреблението на електричество

поо света се покачило със 73% общо.

Въпреки че инсталираме възобновяеми източници с рекордна скорост, изкопаемите горива,

които използваме за електропроизводство, продължават да се покачват всяка година.

Засега, възобновяемите източници не успяха да достигнат

нуждите за ново електричество,

затова, въпреки напредъка ни, емисиите от електричество продалжават да растат

по целия свят. Другата алтернатива на

изкопаемите горива е атомната. Тя не е възобновяема, но

емисиите и са миниатюрни, в сравнение с изгарянето на неща.

Но през последните 20 години, атомната енергия била, като цяло, в застой.

страни като Китай, Индия и Южна корея строят нови реактори, но междувременно,

докато Германия и Япония изключват АЕЦ-овете си.

Това изглежда странно, когато погледнем страните с най-чисто

електричество в света, които вземат сока си предимно от два

източника: АЕЦ-ове и ВЕЦ-ове. Нека вземем Франция и Швеция.

Във Франция, едва около 10% идва

от изкопаеми горива, а 67% идва от АЕЦ-ове и 23% от

възобновяеми (най-вече ВЕЦ-ове). В Швеция, 30% идва от

атомна енергия и около 45% от водна.

[Откъс от източниците на видеото: Във Франция, не всичко върви гладко с атомната енергия - много АЕЦ-ове са стари и, както всяка остаряваща технология, са по-податливи на неизправности. Някои от тях също трябва да бъдат затворени през лятото, защото обратният поток на охлаждащата вода в реките би ги загрял прекалено. Независимо от това страната ни показва, че ядрената енергия може да работи в голям мащаб.]

Тоест знаем, че атомната енергия работи в мащаб. От техническа страна, заради липсата на

инвестиции и иновации през последните десетилетия,

повечето АЕЦ-ове в света са остарели технологии,

които са скъпи за заместване. В повечето страни на Запада, строежа

на АЕЦ-ове е станало много скъпо по редица причини

като загуба на инжинерен опит,

променени правила и затегнати ограничения.

Може да отнеме повече от десетилетие, за да завършим атомна електроцентрала!

Но страни като Южна Корея, Китай, Индия и Русия

са способни да строят нови АЕЦ-ове бързо и

на конкурентна цена. И пак, попринцип в Запада,

строежът и поддръжката на днешното поколение от

атомни реактори са по-скъпи от повечето алтернативи на изкопаемите горива.

Също има тревоги за ядрените отпадъци и страх от атомни аварии,

но в други видеа обсъждаме тези неща по-подробно.

[Откъс от източниците на видеото: След Фукушима и Чернобил страхът е разбираем - но всъщност заплахата от инцидент е много по-малка от гарантираните последици от изменението на климата, ако продължим да използваме повече изкопаеми горива. Подобна е ситуацията с ядрените отпадъци, които хиляди години ще излъчват опасна радиация. От идеите за преработка и окончателно съхранение засега нито една не е задоволителна. Опасността от отпадъци може поне да бъде ограничена на местно ниво, докато емисиите от изкопаемите горива вземат 4 млн. живота преждевременно в световен мащаб всяка година.]

Имаме дизайни за атомни реактори, които решават редица от техните проблеми:

именно малки реактори, чиито строеж е по-бърз и евтин.

Също реактори от следващи поколения, които вече могат да използват

радиоактивните отпадъци като ново гориво, но засега, те не се използват в

мащаб, в който те могат да имат значително въздействие върху ядрения сектор.

Вземайки впредвид тези несигурности, някои твърдят, че атомната енергия

е опасна отживелица и трябва просто да я изоставим и

да се фокусираме върху възобновяеми източници. Възобновяемите източници, без съмнение,

са бъдещето на електричеството, но и те са изправени пред огромни предизвикателства,

преди да могат да покрият по-голямата част от електричната мрежа.

Главните проблеми са постоянството и сигурността.

Вятърът невинаги духа и слънцето невинаги пече. Особено през

сутрините и вечерите, когато хората се нуждаят от най-много електричество.

Сезонните промени не улесняват този проблем.

За да бъдат възобновяемите източници сигурни, без да рискуваме спирания на тока,

нуждаем се от складове с огромен капацитет, където да съхраняваме енергията, докато

слънцето и вятърът са в своя максимум, и да я пускаме, когато се нуждаем от нея.

Докато това е възможно, други източници

на електричество трябва да предоставят контролируем заряд,

за да създадат сигурно захранване и да работи цивилизацията ни правилно.

Един ден, ние ще можем да направим това само с възобновяеми източници,

но се нуждаем от много батерии или акумулаторни електроцентрали.

В момента, ние просто нямаме технологиите

и капацитетите, за да направим прехода

достатъчно бързо, за да заместим изкопаемите горива. Но дори да можехме,

трябва да вземем впредвид нещо друго:

Ние не искаме просто да сритаме изкопаемите горива от електричеството.

Искаме да заместим енергията с електричество!

Ако електрифицираме сектори, които в момента използват изкопаеми горива,

например автомобили и отопление, ще се нуждаем от значително

повече електричество, отколкото използваме в момента навсякъде по света.

И ако нуждата от електричество на света продължи да расте,

както през последните 20 години,

ще се нуждаем от още повече! Всичко опира до едно:

няма съвършен източник на енергия. Всеки източник има свои проблеми.

И атомната, и възобновяемата енергия се нуждаят от време,

инвестиции и технологична иновация.

Сам самички, те не са готови да заместят изкопаемите горива от електричната мрежа,

макар ѝ активисти и от двете страни твърдят обратното.

В крайна сметка, въпросът е: Как ще се сшравим с тези предизвикателства?

Дали да се отървем от атомната енергия незабавно и поне временно

да приемем по-високи емисии? Дали да се опитаме

да удължим живота на сегашните АЕЦ-ове

и по-късно да ги затворим, когато оправим недостатъците на възобновяемите източници?

Или да инвестираме в нови атомни технологии,

за да получим нови видове реактори, които са по-евтини и по-безопасни?

Може би ще направим и двете?

Оттук насам, всичко е наше мнение.

Като вземем впредвид каква заплаха са климатичните промени за биосферата

и за човечеството, всяка технология, която може да допринесе за решението

трябва да бъде следвана.

Това не е нищо повече от добро управление на риска и разумна стратегия.

Ако целта ни е да спрем бързите климатични промени възможно най-бързо,

може би е добра идея да гледаме на атомната и възобновяемата енергия не като конкуренти,

а като партньори. Време за губене няма,

затова трябва да оставим всички играчи с ниски емисии на игрището.

Както стоят нещата, и възобновяемата, и атомната енергия се нуждаят от време и

инвестиция, та щом не знаем коя технология колко бързо ще е готова,

защо просто не инвестираме в двете и да видим какво ще се случи?

А и на темата нa сегашните капацитети,

ако изключим АЕЦ-овете в момента,

то липсващия капацитет ще бъде заместен

поне частично от изкопаеми горива. Дори новите АЕЦ-ове в Запада да са скъпи,

в дългосрочен план, те може да са по-евтини,

стига да предотвратят добавянето на повече изкопаеми горива

и плащането за съответните климатични промени.

Е, нуждаем ли се от атомна енергия? Наистина зависи от това, колко

трудно решим да си го направим. И в свят, който вече се затруднява

да се откаже от изкопаемите горива, защо да правим нещата по-трудни, отколкото е нужно?

[Спонсор на това видео беше Skillshare!]