Видео

Транскрипция

Вселената е огромна и изглежда пълна с потенциал за живот, с милиарди обитаеми планети.

Ако напреднала цивилизация имаше технологията да пътува между звездите, само с 0.1%

от скоростта на светлината, тя би могла да колонизира Млечният път за около 100 млн. години.

Това не е кой знае колко дълго, вземайки предвид че той е съществувал от милиарди години – затова

принципно, всяка космическа цивилизация би трябвало бързо да се разпространи в огромни

сектори от галактиката.

Но ние не виждаме нищо, не чуваме нищо. Вселената изглежда пуста.

Напълно самотна.

Това е парадоксът на Ферми, който обобщихме по-подробно в други видеа.

Изправено пред на пръв поглед пустата вселена, човечеството е изправено пред дилема.

Отчаяно искаме да научим дали сме сами в Млечният път.

Искаме да се обадим, да се разкрием, ако има някой наблюдаващ, но това може да е

последното, което някога ще направим.

Защото може би вселената не е пуста.

Може би е пълна с цивилизации, но те се крият едни от други.

Може би цивилизациите, които са се разкрили в миналото, били изтребени от невидими стрели.

Това решение на парадоксът на Ферми е „Тъмната гора“

Подходът на живота

Ловецът се събужда в своето скривалище и внимателно се ослушва за подозрителни шумове в

дивите шубраци, преди да се изправи.

Минала е нова нощ без инциденти.

Гората е тъмна и мъглива.

Той се чуди, дали да викне, за да сложи край на своята самота, но една мисъл го спира в

последния момент.

Ами ако те са като него?

Всички живи същества искат да оцелеят, да съхранят ресурси, и да се размножат.

Най-голямата им пречка са други живи същества със същите цели.

Конкуренцията между видовете давала предимство на тези с полезни качества.

Нашите далечни прародители били изобретателни, конкурентни, експанзивни и алчни за ресурси

затова спечелили борбата за нашата планета.

Днес, повечето други животни са до такава степен на нашата милост, че изтребваме дузина вида

всеки ден, без да искаме, само като следствие на това, как променихме планетата.

Но хората не са просто индивиди.

Ние създаваме общества, и те също се конкурират.

Конкурентните и разпространяващи се общества завладяват повече територии и се сливат с други,

покоряват ги, или ги унищожават.

Видиш ли историята ни, става ясно: Опасни сме.

Не само за другите, но и за нас самите.

Заради човешката ни природа, ние сме превзели всяко кътче от планетата, и скоро ще

погледнем към звездите, за да разширим териториите си и да имаме достъп до още ресурси.

И тогава може да се натъкнем на други, които се опитват да направят същото.

Вероятно е конкуренцията на живота да се случва и на далечни планети, затова е

смислено да предположим, че извънземна цивилизация, покорила своята планета, би била

подобна на нас по някои отношения.

Но ако са подобни на нас, може и те да са опасни.

Внушението

Ловецът се прокрадва през тъмната гора сам самичък, и знае, че наоколо може да има други

като него.

Той не знае какви са техните намерения и дали са агресивни.

Ловецът знае, че би убил за да опази живота си, и трябва да предположи, че те също

биха убили.

И може би ако се срещне с друг ловец, този, който стреля първи, ще оцелее.

Това не означава, че конфликтът е неизбежен.

Модернизираният свят засега ни е направил по-мирни, а не по-бурни.

Може би това важи и за други цивилизации: Евентуално напредъкът им води то по-малко

конфликт, а не повече.

Различните извънземни цивилизации също може да варират от добри и мирни до злонамерени

и военни.

Същинският проблем, пред който сме изправени, е че когато срещнем други между звездите, ние

нямаме начин да разберем, кой е мирен или агресивен, и какви са истинските им намерения.

Също, те може и да не разберат или да не се доверят на нашите намерения, дори ако им кажем,

че сме мирни.

Освен това, ако откриехме друга извънземна цивилизация и те откриеха нас,

светлинните години между нас биха означавали години комуникационно забавяне.

И двете страни биха били несигурни, чудейки се дали най-разумният ход не е да атакуват,

защото има друг сериозен проблем: технологични експлозии и предимството при първия удар.

Не знаем, какви са границите на технологията, но ясно знаем колко важен е технологичния

напредък във война.

Няколко века или хилядолетия могат да превърнат война с несигурни резултати в еднопосочно клане.

Легионите на Цезар биха нямали никакъв шанс срещу армията на Наполеон с оръдия и мускети.

А тя би била разгромена от артилерията от Първата световна война…

която би била опустошена от днешните дронове и управляеми ракети.

Мощта на различните цивилизации може да варира много и дори ако не, за времето

между откриването на някоя цивилизация и нашето първо “здравей”, може вече да сме

изостанали безнадеждно с технологията.

Това е много зле, но естеството на междузвездните конфликти влошава нещата.

Ако опонентът ти е на светлинни години от теб, изпращането на завоевателска флота отнема

толкова дълго, че докато пристигне, може да е съвсем остаряла.

Може би войната между цивилизациите представлява елиминиране на другия, за да премахнеш заплаха

за твоето оцеляване.

Някой, който е толкова изплашен от теб, че атакува при първа възможност.

В такава среда, единственият начин да осигуриш победа е да удариш толкова бързо и силно,

че опонентът да няма шанс за оцеляване, контраатака или измъкване, за да замисля

отмъщението си по-късно.

Залозите са възможно най-високи и провалът е недопустим.

Ако предположим, че повечето цивилизации живеят на планети, това ги прави много уязвими!

Просто трябва да метнеш нещо масивно към една планета, за да я направиш необитаема.

Върховното оръжие за унищожение на планети е вероятно нещо като релативистки снаряд-убиец,

изстрелян към планета със скорост близка до скоростта на светлината.

Например, снаряд с размера на човек, движещ се с 95% от скоростта на светлината, има толкова

енергия, колкото всичките ни атомни бомби.

Ако изстреляш дузина от тях към цивилизация, която искаш да изтребиш, успехът би бил почти

сигурен – дори единствен удар е достатъчен.

Тази идея никак не е абсурдна. Цивилизация само малко над нас по скалата на Кардашев

би имала достатъчно енергия за няколко удара по всяка планета, на която предполага, че

би могло да има живот.

Коварното на тези оръжия е до каква степен възнаграждават първия удар, понеже те

биха били толкова бързи, че може да е невъзможно да се защитиш,

бъдат ли изстреляни.

Конфликтите между цивилизациите може да не са проточени, а бързи,

и резки ситуации, където първият, който стреля, печели.

Това прави всяка цивилизация заплаха за оцеляването на всяка друга.

А ако всяка цивилизация е заплаха за оцеляването на всяка друга, може би има само два

вида цивилизации: Тихи или мъртви.

Какво трябва да сторим?

Дали да се тревожим?

Малко вероятно е засега някой да е забелязал човечеството.

Радиосигналите, които сме изпуснали през последните 100 години, са изминали неголямо

разстояние и отдавна са деградирали в шум.

На този етап, ако не се опитваме да бъдем забелязан и ако никой не обърне вниманието си

към нашата най-обикновена слънчева система, ние ще останем скрити.

Но един ден, ние ще тръгнем на пътешествие в космоса и ще трябва пак да се замислим за

тези въпроси.

Не знаем дали има други или сами пътуваме през гората.

Но нямаме начин да знаем със сигурност.

Засега, може би най-разумно е да се ослушваме внимателно.

И дори ако видим други, които се издават, не трябва да им отговорим

веднага, а внимателно да ги наблюдаваме от шубраците.

Може би ние просто сме объркани и твърде много позволяваме на примитивните ни мозъци,

еволюирали в свирепата конкуренция на живота, да внушат страх от хищни извънземни

навсякъде около нас.

Може би това, че мислим за вселената по този начин, е знак, че още не сме

пораснали като вид.

Може би има приятелсконастроена, дружелюбна общност от извънземни, очакваща с нетърпение

да се подготвим.

Засега няма чак толкова за вършене.

Просто трябва да сме разумни и да внимаваме кои сигнали пращаме в галактиката, да наблюдаваме

небесата и да научим повече за нашата галактика, нашата гора.

Каквато и да е гората ни, пълна с опасности, с приятели, или с никой,

само внимателното наблюдаване ще ни каже.

Нека направим това.

Най-накрая, ловецът достига открито и уютно местенце.

Бавно, слънцето разтапя мъглата. Изгубен в мислите си, той се възхищава на растителността…

Изведнъж, той се оказва лице в лице с друг ловец, смразен от страх като него.

Умът му препуска, обмисляйки различните опции.

Ловецът вдишва дълбоко и взема решение.

Може би единственият изход от тъмната гора е заедно да излязат на открито.

С тази обнадеждаваща картина, ние казваме чао на годината 12021 от Човешката ера.

Луда година, все пак много по-приятна от 12020.

Kurzgesagt имаше най-успешния си месец и публикува книга.

Опитахме редица нови техники и започнахме да работим сериозно с Blender и Cinema4D, криейки

все повече 3D във видеата ни.

Имаме страшно много идеи за следващата година, големи и амбициозни планове, и нямаме търпение

да ги споделим с вас – и всичко това е възможно благодарение на директната ви подкрепа.

Благодарим ви много!

Kurzgesagt работи благодарение на вас.

За края на годината, ние създадохме няколко неща, които да ти помогнат да визуализираш

своето място във Вселената.

Лъскавият ни плакат за нощното небе показва кътчето от космоса, което можем да видим от

Земята с просто око. Ако искаш да се отдалечиш, имаме плакат, който

описва нашия дом от увеличаващо се разстояние.

Имаме и тетрадки на тема космос, зрелищни плакати и игли за украшение на дреха.

Създаваме и произвеждаме тези продукти с много грижа.

Да пазаруваш от нас е най-добрият начин да подкрепяш Kurzgesagt.

Надяваме се да имаш страхотен край на годината, и че 12022 ще е по-забавна и по-малко вълнуваща

от предишните две години.

Благодарим, че ни гледате.