Видео

Транскрипция

Много от нашите зрители ни зададоха много сериозен въпрос:

Какво би станало ако съберем голяма купчина бомби

и взривим всички ядрени оръжия на света, съвкупно?

Странното е, че не намерихме добър източник на информация

който да отговори на въпроса задоволително.

И така, събрахме няколко учени заедно, които да пресемтнат какво би станало.

И да намерят отговор на този изключително важен научен проблем,

веднъж и завинаги.

В момента, има 15,000 ядрени оръжия на Земята.

САЩ и Русия имат по около 7,000,

докато Франция, Китай, Великобритания, Пакистан, Индия, Израел, и Северна Кореа

притежават около 1,000 общо.

Но, колко разрушителна сила е това в действителност?

Нека се опитаме да сложим тези цифри в перспектива.

На Земята, има около 4,500 града или градски зони

с поне 100,000 обитатели.

Някои са по-големи от други, за това ще приемем като среден брой,

че ни трябват 3 ядрени бомби за да пометем изцяло един град.

Това означава, че можем да унищожим всеки един град на Земята,

със съществуващият ядрен аресенал,

убивайки повече от 3 милиарда хора - грубо половината човечество

мигновенно.

И все още ще ни останат 1,500 ядрени оръжия.

Това е нещо което експерт би нарекъл, “прекалено”.

Така, можем със сигурност да кажем, че имаме много ядрени оръжия

и те могат да причинят големи поражения.

Но, какво би станало ако направим огромна купчина от всички 15,000 и дръпнем спусъка?

Нека пуснем нашата ядрена купчина в средата на Амазонската джунгла;

само за да покажем на природата кой е шефа.

Нашите бойни глави, напрупани безразборно, се събират в малък склад.

Типичната Американска бойна глава има мощност от 200,000 тона Тротил.

Следователно, 15,000 бойни глави биха били еквивалентни на 3 милиарда тона Тротил.

За сравнение, това е достатъчно за да се изгради отново целият остров Манхатън

като всяка сграда и небостъргач да е направена от палета Тротил.

Най-близкото нещо с което можем да сравним тази енергия, е волкан.

Едно от най-смъртоностните волканични изригвания в историята се е случило през 1883 г.,

на о-в Кракатоа.

Изригването е било толкова силно, че 70% от острова

и заобикалящият го архипелаг, били унищожени

убивайки десетки хиляди хора.

Ефекта му е бил усетен из целият свят в продължение на дни след изригването.

Нашата ядрена купчина съдържа 15 пъти количеството енергия на изригването в Кракатоа.

И така, нека най-накрая натиснем бутона.

3,

2,

1.

За 1 секунда,

огнено кълбо с диаметър 50 км, изпепелява всичко по пътя си,

и създава ударна вълна която смачква 3,000 кв. км. гора.

Всяко живо същество в радиус от 250 километра ще започне да гори.

Експлозията буквално ще се чуе около света,

докато вълната от налягане обикаля Земята десетки пъти през следващите няколко седмици.

Милиони тонове изпепелен материал ще се озоват в атмосферата.

Гъбовидният облак достига крайните предели на стратосферата,

натискайки се към самият космос.

След като нещата се успокоят,

малък кратер - около 10 километра в диаметър

е останал в центъра на най-страшните световни пожари които планетата е виждала от хилядолетия,

разпространявайки се през Южна Америка, изгаряйки гори и градове без дискиминация.

И сега, започва неприятната част.

Изключително радиоактивен материал ще убие живите същества много бързо,

а голяма площ около кратера е вече неподходяща за живот,

както и навсякъде другаде за стотици километри по-посока на вятъра.

Много от радиоактивният прах е занесен вискоко в атмостферата от гъбовидният облак

и разнесен около цялата планета.

Количеството радиоактивен материал по-света се удвоява,

което няма да доведе до края на цивилизацията ни, но ще има повече случаи на рак известно време.

Част от частиците ще се леят до ръба на космоса с години

и ще предизвикат ядрена зима

която може да понижи глобално температурите с няколко градуса за няколко години.

Експлозията е била много лоша ако си в Южна Америка, и особенно в Бразилия.

Амазонската джунгла е в общи линии история вече, което не е хубаво нещо.

Но, човешкият живот ще продължи.

Добре, но какво ако взривим още ядрени оръжия?

Нека предположим, че човечеството реши да изкопае всяка частица уран на Земята

и да построи колото се може повече ядрени бомби.

В момента

се предполага, че има около 35 милиона тона уран в Земната кора;

достатъчно за да захрани човешката цивилизация за над 2,000 години,

или да построим милиони ядрени бойни глави.

Хипотетично,

нека кажем, че създадем купчина с потенциал 10 милиарда пъти бомбата над Хирошима,

което прави куб с височина 3 километра който съдържа толкова енергия

колкото астероида унищожил динозаврите преди 65 милиона години.

Обаче, е и ядрен.

3,

2,

1.

Наша купчина избухва в огнено кълбо издигащо се толкова виското в небето,

че е видимо от половин Южна Америка,

с толкова много мощ, че земята просто се плиска като вода

създавайки кратер с диаметър 100 километра.

Скална маса колкото цяла планинна верига се изпарява за миг,

докато хиляди тонове материал е катапултиран с такава скорост,

че е изхвърлен в космоса.

Части напускат Земята завинаги,

докато повечето се стоварва като дъжд от горещи, горящи отломки

които загряват атмосферата до градуси привични за фурна,

избивайки повечето големи животни и причинявайки огнени бури по-света.

Земната кора звъни като камбана

ударена от глобални земетресения по-силни от всички в историята,

унищожавайки градове по велият свят,

докато ветрове с ураганни скорости смазват всяко едно дърво в Южна Америка,

а горски пожари обхващат контитента.

Изобилието от въглеводород в Амазония изгарят и образуват пепел,

са захвърлени в атмосферата, притъмнявайки небето

и пречейки на слънчевата светлина да достигне повърхноста,

в резултат, температурите падат до почти точката на замръзване.

Последващата глобална зима може да продължи десетилетия,

и да доведе до изчезването на всеки едър вид животно, включително и човекът.

Можем също да споменем, че всеки ъгъл на планетата е покрит с радиоактивен прах,

но на този етап, няма вече много значение.

Това е точката на изчезване за човечеството.

Астронавтите на борда на Международната Космическа Станция ще се наслаждават на страхотна гледка за известно време,

но е вероятно пръснатите камъни в орбита да унищожат Станцията.

Тези които имат късмета да са в бункери или подводници дълбоко в океана,

може да преживеят най-дълго преди да им свършат запасите от храна и вода,

и да им се наложи да излезнат за още.

Те ще заварят света като една изпепелена, замръзваща, радиокативна пустош.

Самат ни планета не се вълнува въобще.

Само след няколко милиона години, раните от експлозиите са зарастнали

и живота кипи с пълни сили

спорно, дори и по-добре отколкото по времето когато чевеците са били наоколо.

Ако интелигентен живот се възроди отново, може и да разбере какво се е случило.

Когато те изледват геологията, те ще намерят странен и много тънък слой скала

покриващ целият свят, обогатен с радиоактивни елементи като уран,

и други неприятни неща в които той се разпада,

смесени с редки земни метали и пластмаси които хората са използвали.

Те сигурно ще са много, много объркани.

Видео като това отнемат доста над 1200 часа за да бъдат завършени.

През годините, полагаме все повече труд в проучвания,

разговори с експерти, илюстрации и анимация,

звуков дизайн и проверка на фактите.

За това видео, положихме доста допълнитлени усилия в нашият документ за източници.

Можете да прочетете как стигнахме до информацията във видеото,

какво нашите експерти смятат за него,

къде техните гледни точки се разминаваха.

Можем да отделим времето да направим това,

заради вас: нашите зрители.

Тъй като вие гледате и споделяте нашите видеа, купувате плакатите ни,

и ни поддържате на patreon.com.

Ако ви харесват дещата които правим, обмислете да ни станете patreon,

или да си вземете едно от хубавит неща които направихме с любов.

Благодарим ви, че гледахте!