Видео

Транскрипция

Добрата храна е най-голямата радост в живота. Няма друго човешко удоволствие, на което да

можем да се насладим по няколко пъти на ден. Храната разказва за културата ни, обичта  

на родителите ни, с нея можем да празнуваме и да се чувстваме приятно.

Затова, когато ни кажат, че трябва да променим навиците си заради климатичните промени, ние

се дразним толкова. Една от най-вкусните храни, месото, получава най-лошата преса.

Не помага, че е толкова трудно сам за разучиш тази тема, и че

дискусиите бързо стават чувствителни. Но науката ще отговори на въпроса! Нали?

Ами, пак е сложно.

Нека разгледаме трите аргумента, които

най-често се използват срещу месото, и да видим какво ще стане.

#1. Толкова важна ли е диетата ни за климата?

Храненето на милиарди хора е невъзможно без въглеродни емисии. Даже да имахме

трактори без емисии, хладилници и печки с възобновяема енергия и електрически камиони,

с които да транспортираме храната, има и неизбежни емисии.

Оризът изпуска метан. Сечем гори, за да има

място за пасбища и култури. Изпускаме азотен оксид, когато използваме различни торове.

В световен план, производството на храна е отговорно за 26% от човешките парникови емисии.

Това е много жалко, защото храната не избор. 26% не звучи като края на света,

но дори днес да махнехме всички други източници на емисии,

Храната щеше да ни вдигне над въглеродния ни бюджет до края на 2100.

Както и да обърнем нещата, храната е задвижващо колело за климатичните промени.

Но емисиите на различните храни се различават много.

Как изглеждат нещата, когато сравним въглеродните им отпечатъци поотделно?

Въздействието на храната обикновено се оценява с “анализа на жизнения цикъл”:

тези анализи разглеждат всички емисии на една стока през цялото и съществуване,  

от производството до транспорта, опаковането, употребата и управлението на отпадъците.

В най-подробната мета-анализа на жизнените цикли до ден днешен, емисиите на говеждото месо

ясно са на първо място. Средностатистически, 1 кг. говеждо изпуска 71 кг. CO2-еквиваленти.

Агнешкото също е високо, с 40 кг. Свинското е с 12 кг., а пилешкото с 10 кг. На дъното са

ред растителни храни: Картофите, например, изпускат 150 пъти по-малко от говеждото.

Но по-важно от теглото е хранителната стойност. С килограм говеждо

ще оцелееш по-дълго, отколкото с килограм картофи. Как се променя класацията, когато  

сравним емисиите според калории и протеини? Само малко. Животинските протеини струват

най-много за околната среда, а говеждото и агнешкото оглавяват и класацията по калории.

Но справедливо ли е това? Не всяко месо е еднакво. Може да отгледаш телетата различно,

от пасене на трева до фермерство в заводи. Най-лошото говеждо е със 105 кг.

емисии за 100 г. протеини, а най-доброто: с едва 9. Разлика повече от десет пъти.

Повечето други храни, особено растителните,

имат по-тесен спектър. Но все пак, най-доброто месо е по-зле от най-лошото растително.

Но това изглежда обещаващо – можем ли да снижим емисиите си, като купуваме правилното

говеждо? Може би като купуваме местно-произведено месо?

#2. Дали купуваме местна храна има ли значение?

Нека останем с говеждото, понеже е толкова над другите.

Като купуваш местно, се опитваш да избегнеш емисиите от транспорт и опаковане.

Но се оказва, че те са отговорни само за 0.5 до 2% от емисиите на говеждото.

Всъщност, транспортът и опаковането са отговорни за едва 11% от емисиите на храната.

Почти всички от тези емисии на транспорта за създадени от последните няколко километра,

местното пътуване по пътищата до магазините и пазарите в твоята област.

Международният транспорт става предимно на товарни кораби, които са страшно ефикасни.

Например, превоза на кило авокадо от Южна Америка до Европа

създава около 0.3 кг. емисии на CO2-еквиваленти от транспорт,

но 2.5 килограма като цяло – независимо, кило говеждо месо от местен месар ще

създаде 18 кг. CO2-еквиваленти каквото ще да става. Дори с международен превоз,

почти всички растителни храни са по-добри от местно-произведени животински продукти.

Добре, но щом транспортът не играе голяма роля,  

тогава какво създава толкова емисии при говеждото месо?

Най-много от емисиите на говеждото са метан, изпускан директно от животните.

Въглеродният диоксид стои в атмосферата с векове, а метанът: няколко десетилетия.

Но той е много по-мощен. Общо взето, метанът е отговорен за между 23 и 40%

от човешкото затопляне досега. Има спорове относно това, точно колко е лош метанът,

и не искаме да се задълбочаваме. Всички допълнителни емисии не са добре-дошли.

Но всички крави се оригват и пърдят еднакво. Защо е този спектър в емисиите?

Има няколко причини:

Това дали кравата допринася само с месо, или и с мляко, е важно.

44% от говеждото месо идва от млечни крави и споделя емисиите си с млечни продукти.

Млечните крави се хранят по-качествено и растат по-бързо, пускайки по-малко метан.

Географията също играе роля, защото някои фермерски методи не са възможни навсякъде.

Най-лошият фактор е унищожаването на гори за фермерски площи. Това не само

освобождава CO2 от флората, но и от почвата,

също спирайки способността и да го съхранява в бъдещето.

Този аспект е отговорен за много от обхвата на емисиите от говеждото месо:

Най-лошите емисии са от фермите, които горят тропически гори, особено Бразилия.

Тук се крие неприятна тайна: Колкото повече изтезаваме животните, толкова

по-дружелюбни са те за климата. Те са по ефикасни, използват по-малко площ, храната

им се носи. Те не си губят енергията с неща като ходене.

Телетата в заводни ферми, които през своя живот не докосват тревичка, са по-добри за

климата от тези, които кротко пасат, където преди е имало дива джунгла.

Но не е ли малко несправедливо да демонизираме кравите така?

Част от площите, по които те пасат, така или иначе не стават за земеделие.

Като пасат от пасбища, те превръщат неща, които ние не можем да храносмиламе, в

храна за нас. Не е ли животновъдството умен начин да се възползваме от това?

#3. Кравите не използват ли площи, които не можем да използваме за земеделие?

Около половината зелени площи на Земята се използват за селско стопанство, колкото

двете Америки и Китай взети заедно. Половината от тях се ползват от животни.

Повечето са тревисти площи, от които 65% не могат да се използват за земеделие.

Тоест, животните използват площи, по които не може да растем човешка храна.

Но тук има няколко уловки.

Че кравите превръщат тревата в пържоли звучи добре, но е част от маркетинг лъжа.

Въпреки размера си, пасбищата не са достатъчни за тревопасния добитък по тях.

В световен мащаб, пасенето създава 13% от говеждото месо. Ако се хранехме само с

месото от такива крави, щеше да се наложи да ядем МНОГО по-малко говеждо месо. САЩ  

би намалил производството си на говеждо със 70%, ако разчиташе само на трева.

Единственият начин да ядем толкова много месо е като растем култури и храним

телетата с тях. А дори не говорим за кокошките и прасетата, които не пасат.

Заради огромното търсене на месото, хората използват по-малко от половината зърнени

култури; животните изяждат 41% от тях. Същото и със соята. Много се говори за 

обезлесяването на Амазонка за производство на соя. Мислим си за соево мляко и тофу,  

но само 19% от соята се използва от хората. 77% от соята изхранва добитъка.

Освен това, площите без посеви невинаги са безполезни за околната среда. 

Диета без говеждо би освободила около 2 млрд. хектара, а веганска диета би

освободила още един милиард хектара. На тази площ бихме могли да посеем гори и да

възстановим дивите шубраци – или нещо друго, което да премахне CO2 от въздуха.

Ако спестим 3 млрд. хектара, ще можем да премахнем около 800 млрд. тона CO2 от

атмосферата за един век. А в момента, ние изпускаме около 50 млрд. CO2-еквиваленти

на година. Нека обобщим сега.

Храната играе голяма роля в емисиите. Месото, особено говеждото, е най-лошо

по отношение на емисиите си. Дали производството е местно е незначително

в сравнение с това, каква храна ядем. Що се отнася до говеждото месо,

телетата, които пасат трева, може дори да са непродуктивни защото се нуждаят от

много повече площ. Дори да откриеш най-чистото говеждо месо в света,

бургерът ти пак ще има значително по-голям CO2 отпечатък от зеленчуков сандвич.

Е, сега знаеш. Можеш сам да решиш, какво ще направиш с тази информация.

[Спонсор на това видео беше Skillshare. Също разгледайте нашия календар!]