Видео

Транскрипция

Има ли граница, която никога няма да прекосим? Има ли места, които никога няма да достигнем,

колкото и да се мъчим? Оказва се, че има. Дори с научнофантастична технология,

ние сме заклещени в малко кътче от Вселената  

и крайните неща в него. Колко вселена има за нас и докъде можем да отидем?

Ако погледнеш нощното небе, може да предположиш, че е вечно.

Звезди умират и нови се раждат в цикъл, който изглежда безкраен. Но не е. Да вземем Млечния път:

с диаметър до 200,000 светлинни години и между 100 и 400 милиарда звезди.  

Колко звезди смяташ, че се раждат тук на година? Хиляди? Милиони?

Отговорът е около три. Три нови звезди на година. 95% от звездите, които някога ще съществуват във

Вселената, вече са се родили и живеем в самия край на епохата на звездообразувание.

Ние сме в началото на края на Вселената, каквато я познаваме.

Звездообразуванието ще продължи да се забавя.

Но има още. Оказва се, че Вселената бяга от нас.

Млечният път не е сам - заедно с галактиката Андромеда и над 50  

галактики-джуджета, той образува Местната група: регион в пространството с диаметър около 10 млн.

светлинни години. Галактическият ни квартал. Стотици галактични купове като Местната

група оформят свръхкупа Ланиакея, който е само един от безброй свръхкупове.

Общо, има около 2 билиона галактики които създават видимата Вселена в момента.

Дори да можехме да пътуваме със светлинна скорост, около 94% от галактиките, които виждаме,

вече са завинаги отвъд нашият обсег. Нека тази цифра потъне в ума ти. Самият факт, че

съществува граница за нас, че има толкова Вселена, която човек няма никога да докосне,

е малко страшен. Защо са всички тези галактики вече отвъд нашия обсег?

Всичко започва с причината поначало да има галактики: Големият взрив.

Ще опростим малко, но накратко, около 10^-36 секунди след Големия взрив,

младата Вселена било малък балон от енергия. Но не била напълно хомогенна,  

някои части били мъничко по-плътни от други, което имало огромни последици.

В процес, наречен космическа инфлация, видимата Вселена се разширила бързо,  

от размера на топче до билиони километри, за билионна от секундата.

Толкова бързо, че малките разлики в плътността били разпънати от субатомни растояния

в галактични растояния. Затова в цялата Вселена има по-плътни и по-малко плътни места.

Джобове във Вселената с малко повече неща, отколкото пространството около тях. След

края на тази мощна инфлация, гравитацията започнала да издърпва всичко заедно.

В по-плътните джобове, гравитацията спечелила и с течение на времето, те пораснали в

галактични купове, като този в който днес живеем. Местната група е нашият джоб във Вселената.

Но в по-голям мащаб, извън по-плътните джобове, разширяването на пространството

не спряло. Това означава, че Местната група е обградена от много неща,

но никои от тези структури и галактики не са гравитационно свързани с нас. Колкото повече  

се разширява вселената, толкова повече расте растоянието между нас и другите джобове.

Още по-лошо за нас: разширяването на Вселената се ускорява! Не сме сигурни защо, затова сме

измислили идеята за тъмната енергия. Може да си я представиш като невидим ефект, който ускорява  

разширяването на Вселената. Ще обясним тези идеи подробно в друго видео,

но засега, всичко, което трябва да знаеш, е че вселената се разширява все по-бързо.

Това разширяване създава космологичен хоризонт около нас. Всичко отвъд него

се отдалечава по-бързо от скоростта на светлината спрямо нас. Така че всичко, прекосило хоризонта,

е безвъзвратно извън нашия обсег завинаги и  никога няма да можем да го докоснем отново.

Малко е като хоризонта на събитията на черна дупка, но ни обгражда отвсякъде! 94% от

галактиките, които можем да видим днес, вече са го прекосили и са завинаги изгубени за нас.

Я чакай! Ако не можем да взаимодействаме с тях, как можем все още да ги виждаме?

Ами ни виждаме неща чрез светлина. Макар че скоростта на всетлината е

най-бързата във Вселената, нужно е време за да стигне от A до B.

Всяка секунда ни достига светлина от билиони галактики, които са  

прекосили хоризонта, понеже когато те излъчили тази светлина, са били много по-близо до нас.

Наблюдаваме не само античното им минало, но и античните им местоположения. 

Затова видимата Вселена е много по-голяма от тази част, която е в нашия обсег.  

Все едно Вселената прави страхотно шоу за нас и ни показва неща, които са завинаги отвъд нашия

обсег. Нямаме представа как тези галактики изглеждат днес и никога няма да узнаем. Но ще може 

още дълго да ги наблюдаваме, докато светлината им удря нашите телескопи. Всъщност,

в момента видимата Вселена все още расте, понеже все повече светлина, 

излъчена от много далечни галактики преди милиарди години достига при нас.

И все пак. Всички джобове във вселената извън Местната група един ден ще прекосят космологичния

ни хоризонт. Тогава тяхната светлина няма да може да ни достига и от нашата перспектива, те бавно

ще започнат да чезнат. Всяка секунда от твоя живот, през хоризонта минават 60,000 звезди. 

Откакто започна да гледаш това видео, 22 милиона звезди завинаги излязоха от обсега ти.

Добре, но ако 94% от видимата Вселена е отвъд космологичния хоризонт и изгубени завинаги,

това пак ни оставя с 6% които, технически, са в нашия обсег, и това е много!

Всички галактични купове на по-малко от 18 светлинни години. Те се отдалечават

от нас, но по-бавно и можем физически да ги достигнем. Макар че шансовете ни се

смаляват с всяка изминала секуда. Всичко, което е по-далеч от 5 млн. светлинни години,

се отдалечава от нас, но най-близките купове се оттеглят най-бавно, затова имаме

времеви интервал за прелитаме между галактични купове.

Но предизвикателството е огромно, дори за цивилизации от трети тип.

Дори със светлинна скорост, пътешествие до групата Мафеи, най-близкия куп от

галактики извън Местната група, би отнел 11 милиона години. Ако някаква свръх-мотивирана,

свръх-развита цивилизация приеме това предизвикателство,

нейното влияние може да се разшири на стотици или хиляди галактики. 

Но с течение на времето, Вселената ще се разширява и те бъдат разделени завинаги.

Можем да допуснем, че човекът няма да направи това пътешествие

поне не с технологии, които са дори близо до нашия хоризонт.

За нас, Местната група е вероятно най-голямата структура, от която някога ще бъдем част.

Дори пътешествие между звездите би било постижение с епичен мащаб.

Ще бъдем изключително успешни, ако колонизираме космическия ни квартал, който представлява 

0.00000000001% от видимата Вселена.

Докато тъмната енергия избутва останалата част от Вселената по-далеч от нас,

Местната група ще стане по-плътна.

Всички галактики, малки и големи, ще се слеят в една голяма елиптична галактика

с неоригиналното име “Млекомеда” след няколко милиарда години.

Този процес може дори да сблъска големи газови облаци и да започне звездообразуванието отново.

Тази нова светлина ще бъде добре дошла, защото накрая, галактиките отвъд Млекомеда ще се

отдалечат дотолкова, че да са твърде бледи да ги долавяме. Тогава, никаква информация

извън Местната група ще ни достигне отново. Вселената ще изчезне от кръгозора.

Същество, родило се в Млекомеда в далечното бъдеще, ще си помисли, че галактиката му

е единственото във вселената. Когато се огледа, навсякъде ще има само празно пространство

и мрак. То няма да види космическо фоново излъчване и няма да може да научи за

Големия взрив. Може да няма начин да научи това, което знаем днес: естеството на разширяващата се

вселена, как започна, и как ще приключи. Може да си помисли, че Вселената е постоянна и вечна.

Млекомеда ще бъде остров в тъмнината, който лека-полека гасне все повече.

Все пак, с билионите си звезди, Местната група е определено достатъчно голяма площадка

за да забавлява човечеството още дълго време. Все пак, дори не сме измислили как да

напуснем Слънчевата система! И имаме поне милиарди години  

да изучим галактиката. И имаме страшният късмет да съществуваме в точния момент  

да видим не само далечното бъдеще, но и далечното минало, само като погледнем нощното небе.

Местната група е изолирана, но е нашият дом, и наистина е грандиозно място.

[Направихме видео на тази тема преди няколко години, но вътре допуснахме непростима грешка.]

[Казахме, че е невъзможно да напуснем Местната група, което е грешно, както показахме тук.] 

[Оставихме го на канала, защото астрофизици ни казаха, че грешката не е толкова важна.]

[От 2016, канала ни порасна и днес сме по-внимателни и имаме задълбочен процес.]

[Това видео не спря да ни досажда. Най-накрая решихме да го преправим. Съжаляваме за бавенето.]

[Продаваме плакати, включително за Местната група, в нашия магазин. Линк в описанието!]