Видео

Транскрипция

Миналото е обширно и загадъчно място, простиращо се от големият взрив до настоящето,

и разширяващо се с всеки миг.

Дом е на всичко, дошло преди, и ключ за разбирането на настоящето.

В миналото са най-страхотните същества, които някога са били на планетата ни, стотици милиони

видове толкова разнообразни, че въображението ни не е достатъчно.

За съжаление, миналото внимателно пази тайните си.

Има много неща, които знаем за миналото, но много повече са нещата, които знаем,

че не знаем.

А сигурно има още повече неща, които не само не знаем, но за които си нямаме

и представа.

Помисли си за чудото на живота: В момента познаваме ~1.5 милиона еукариотни видове, но

може да съществуват цели 10 милиона днес.

Въпреки че добавяме 15,000 нови вида в общото ни знание всяка година,

повечето живот на Земята е непознат за нас.

Само нещата, които са живи днес.

Предполагаме, че е имало около 4 милиарда вида на планетата през епохите.

Поне 99% от тях умрели, обаче, преди човекът да проговори.

Повечето от тези видове, които съществували, са изтрити от до такава степен,

че са станали част от “непознатото непознато” на миналото. Завинаги изгубени за нас.

Но дали?

Бихме ли могли да използваме въображение и наука, за да надникнем в сянката на миналото?

Нека започнем с нещата, които знаем.

За да научим за съществата в миналото, са нужни вкаменелости, каквито и да е остатъци от

миналите геологични ери – кости, черупки, отпечатъци, неща, запазени

в кехлибар.

Всички вкаменелости на Земята съставят така- нареченият “летопис на вкаменелостите”. Това е

най-важният прозорец към миналото, който някога ще имаме.

За да претърпи мъртво животно фосилизация, много неща трябва да се случат точно:

правилната среда, време, и условия.

Вкаменелостта трябва да оцелее милиони, понякога стотици милиони години, след което

да се върне на повърхността, където да бъде открита преди природните процеси да я съсипят.

Затова е истинско чудо, че изобщо разполагаме с тях, и че знаем толкова много със сигурност.

Нека вземем динозаврите, понеже са една от най-големите и най-успешни групи

животни за цели 165 млн. години – а и анимирането им е много забавно.

Как ли са изглеждали наистина? Пропускаме ли нещо?

През последните 200 години открихме десетки хиляди вкаменелости от над 1000 вида

динозаври.

Наскоро ударихме златна ера на откритията и всяка година откриваме около 50 нови

вида динозаври, което разширява кръгозора ни и нещата, които осъзнаваме че не знаем, и това

е страхотно.

Но също ни напомня за всички тези неща, които са изгубени вечно.

Представи си, че вземем животните от последните 50 милиона години, и по произволен начин

изберем 10000 индивиди от 1000 вида, които да претърпят фосилизация.

Представи си, колко много неща бихме пропуснали, защото изглеждат твърде странни.

Жирафът например, жълто животно с кафява шарка, което изглежда, сякаш кон и антилопа

направили бебе, с дълъг врат и две мънички космати рогца.

Колко ли “динозавърски жирафи” има?

Животни, толкова странни и подбрани в такива специфични екологични ниши, че еволюцията

дала на телата им абсурдни пропорции. Днес бихме помислили, че нещо сме се объркали.

Знаем че много видове са изгубени за нас, само заради околната им среда.

Например, общо взето вкаменелости липсват в дивите джунгли, защото няма почти никакъв шанс

животно да бъде закопано там.

Безброй мършояди с всякакви размери бързо поглъщат наскоро умрелите животни,

а и почвата е толкова киселинна, че костите се разтварят.

Няма общо взето никакви вкаменелости на динозаври в джунглите.

Днес, повече от половината видове на Земята живеят в останалите тропически гори, макар че

покриват едва 2% от сушата.

Преди милиони години, по времето на динозаврите, джунглите покривали много повече от планетата.

С изключение на някои насекоми и други дребни животинки, съхранени в кехлибар, би трябвало да

има милиони вида, които се появили и изчезнали безследно.

Заклещени дълбоко в непознатото непознато.

А и по принцип, биологията ни спъва.

Погледни тялото си.

Почти изцяло е от меки, гъвкави неща.

Тези неща няма да се запазят.

Нещата, които ще се запазят, са кристализираните части от костите ти. Повечето вкаменелости на

динозаври са кости и зъби, а не цели скелети.

Почти всички животни без кости или черупка са изтрити от летописа на вкаменелостите.

Има толкова много странни животни като червеи, медузи, плужеци, живи днес,

и можем само да си представим нещата, които пропускаме.

За щастие, много меки животни са оставили за нас безброй

черупки, с чиято помощ сме научили страшно много за миналото ни. Поне това имаме.

Все пак, когато мислим за безгръбначните видове, които може да са съществували през

последните половин милиард години, просто не можем да си представим, колкото и да се мъчим.

Но не е като представянето на нещо според костите му да е лесно, заради което през

последните няколко години, как сме си представяли динозаврите се е променило много.

В миналото, много илюстрации имали костелив, минималистичен външен вид, със зъбата усмивка,

изглеждаща свирепа, опасна.

Ако рисувахме животните, съществуващи днес, според техните скелети, по този начин,

те биха изглеждали като чудовища!

Слонове, лебеди, бабуини биха изглеждали, сякаш са отмъкнати от някой кошмар!

Така че, подобно на животните днес, трябва да си представим динозаврите с повече меки неща,

коремчета и гърди, странни меки части като предкрилки, устни и венци, и повече

отличителни белези, с които те биха изглеждали като по-приятни другари.

Някои меки отличителни белези оставят ясни следи по костите, които можем да търсим в

скелетите на изчезналите животни, и тук, животните днес с подобни отличителни белези ни

помагат много.

Подобна е и ситуацията с цвета.

Знаем как изглеждат перата на живите птици, и модерната технология заедно с

много-редките вкаменелости със следи от пухести пера ни дават гледка към истинския

цвят на изчезналите динозаври.

Знаем, че мъничкият Синозавроптерикс имал опашка на ивици, а другаря му Анхиорнис хъксли

бил чернобял, с величествени червени пера около главата си.

Но за повечето антични изчезнали видове нямаме никаква представа

какъв е бил цветът им.

Все пак знаем как модерните динозаври, птиците, изглеждат, и тук откриваме най-невероятното

разнообразие.

Така че, някои динозаври биха имали цвят като камуфлаж, а други биха използвали

агресивни цветове, за да впечатлят партньори или да изглеждат опасни.

Някои може да са имали впечатляващи украси и цветни човки.

Някои може да са били на райета и шарки.

Също така, не знаем много за това, как динозаврите се държали, макар и да можем

да направим заключения от живота днес.

Дори хищниците на върха, например лъвовете, мързелуват много често и обичат

да се гушкат, да се ближат, да играят.

Едва ли динозаврите са чак толкова различни.

Когато открихме черепа на Т-рекс със своите огромни зъби и може би най-силната захапка от

всяко животно на сушата, представихме си свиреп и глупав звяр.

Но модерна технология за сканиране показва, че Т-рекс имал по-голямо съотношение мозък:тяло

от някои по-ранни месоядни.

Също така имал много силен слух, зрение, чувство за мирис. Най-вероятно, той

не е бил глупаво животно.

Може би Т-рекс бил дружелюбен и прекарвал много време, като играел или впечатлявал

потенциалните си партньори, когато не бил гладен.

По подобен начин, докато цератопси изглеждали естествени борци със костите и щитовете си,

сигурно са били много повече. than that.

Според поведението на модерните животни и сложните танци, които някои трябва да правят,

за да се кръстосват, може би щитовете били много цветни, и може би танцували за партньорите

си, както много птици днес!

Тези създания сигурно са били невероятни.

Истинска загуба е, че не можем да ги изпитаме самите ние.

И още по-жалко, че има толкова много неща, които никога няма да научим за тях, и че

има толкова абсурдни и красиви същества, изчезнали без да оставят следа.

Но животът е такъв – времето тече, без да го е грижа за нашите чувства, а миналото

се разширява с всеки изминал момент.

Повечето диви същества, живи днес, най-вероятно няма да оставят вкаменелости и също

ще изчезнат вечно.

Но ние можем да направим нещо – вместо да ускоряваме изчезването на видове,

можем да станем пазители на живота и да го пазим, където го открием.

Ако може, в дивото. Ако ли не, в музеите, филмите, и в нашите мисли.

Колкото и да е невероятно въображението ни, колкото е пленително да е мисленето за животните

в непознатото непознато – не трябва да забравяме да ги наблюдаваме в настоящето.

Мястото, където ние живеем, и където изпитваме живота, докато се случва!

[Направихме календар за 12,022 на тема миналите епохи. Линк към магазина ни в описанието!]