Произходът на съзнанието - как несъзнателните неща станаха съзнателни | Kurzgesagt

🎁Amazon Prime 📖Kindle Unlimited 🎧Audible Plus 🎵Amazon Music Unlimited 🌿iHerb 💰Binance

Видео

Транскрипция

Съзнанието е може би най-голямата загадка в природата.

В най-основното си значение,

съзнанието е това което ни позволява да бъдем наясно с нашето обкръжение и с нашето собствено вътрешно състояние.

Но мисленето за съзнанието има навика да ни кара да се въртим в кръг.

Всички ние интуитивно знаем какво е съзнанието.

То е това…

То е това, което изпитвате тук, точно сега.

Но веднъж опитаме ли се да определим точно какво е “То”, това ни оставя с празни ръце.

И не само нас, философи и учени се мъчат да дефинират съзнанието.

Различни школи и идеи се конкурират помежду си, но никой не се е доближил до намирането му.

Тревожно е да осъзнаем, че не разбираме какво ни прави осъзнати за себе си и за света.

В тази мъглива област, съзнанието и интелигентността също са свързани, въпреки че не са едно и също.

Ще говорим по-задълбочено за теориите на съзнанието и интелигентността в други видеоклипове.

Като голяма част от това, което ни прави хора,

нашето съзнание е вероятно еволюирало от по-прости форми на живот,

като продукт на еволюцията чрез естествен подбор.

Вероятно се е появило от огромна, няколко стотин милионногодишна последователност от безброй микро стъпки,

която съвкупно съставлява нещо като градиент на съзнанието.

Каква е била първата стъпка по този път от несъзнателното

към основното съзнание, което в крайна сметка е довело до комплексното съзнание, на което ние хората се радваме днес?

[Въведение]

Вземете за пример камък.

Консенсусът е, че камъкът няма съзнание. Въпреки, че не всички са съгласни дори и по този въпрос.

Някои панпсихисти, твърдят че едно парче скала може да има вътрешен живот.

Въпреки това, няма реални основания за такова предположение, тъй като камъните никога не показват поведение.

Техният вътрешен живот не може нито да бъде доказан, нито опроверган.

По-честа отправна точка са живите същества.

Едно живо същество, или личност, е част от Вселената която поддържа себе си и прави повече от своя вид.

За тази цел, тя се нуждае от енергия.

И тук е мястото, където осъзнаването на света е много полезно.

Вероятно първоначалната функция на съзнанието e да насочи движеща се личност, чиято енергия е на привършване

до източник на храна.

Гледайки живота в по-малък мащаб, не е нужно да си съзнателен, за да намериш храна.

Trichopax adhaerens - едно от най-простите от всички животни се движи безразборно.

То се забавя при наличие на храна, и забързва в отсъствието ѝ.

Това е много ефективно и кара малкото същество да прекарва повече време там, където има храна

отколкото там където няма.

Но то никога не се движи в определена посока, към определена цел,

и няма нужда да осъзнава своята среда.

Първата голяма стъпка към съзнанието

вероятно е направена, когато движещите се личности са започнали да се движат в определена посока.

Придвижвайки се към това, което е добро за тях, като храна, и далеч от по-малко доброто,

като например някой друг, който смята, че те са храна.

Вземете Dugesia tigrina - малък червей известен със смешното си лице.

Понякога червеят е гладен, а понякога не е.

Това означава, че когато се движи,

червеевата личност не произвежда просто автоматичен отговор на външен стимул,

а действията му зависят от неговото вътрешно, физиологично състояние,

в зависимост дали е гладен или сит.

Когато тъкмо се е нахранил, червеят е по-малко енергичен,

но когато гладува известно време, той ще се придвижи в посоката на вкусни неща.

Той използва хеморецептори на главата си да помирише неговата околна среда,

и да го насочат в посоката където ароматът на храна е най-силен.

След като намери и изяде храната, нашият приятел червей се насочва обратно в тъмно, защитено място, за да смели храната в безопасност,

докато отново не огладнее.

Но животните, които сляпо следват обонянието си нямат конкретна цел.

Все още им липсва усещането за това на къде се движат.

И така, следващата стъпка по стълбата на съзнанието е да добавите някакво възприятие от разстояние,

например зрение.

Зрението добавя контекст и дълбочина към нашия свят.

С виждането идва и усещането за пространството, в което ние и нашата храна съществуваме.

То добавя цяло ново измерение към осъзнаването и е огромна стъпка към по-познато ни съзнание.

Оптичен апарат, като окото, ни дава възможност да визуализираме нашата цел и да я следим.

Но дори и на този етап, личността може да преследва храната си, само докато я вижда.

И така, следващата логична стъпка трябва да се случи вътре в съществото.

Например да визуализира храната в нейно отсъствие,

личността трябва да създаде някакъв вид вътрешно представяне на света.

Сега животното може да продължи да търси храна, дори когато тя излезе извън неговия сензорен обхват.

Заради това вътрешно представяне на това, което е значимо в света,

то може да остане фокусирано върху храната и желанието си да я получи.

Сега нашата личност съществува в свят, с който може да се запознае.

Умението за запомняне на неща се появи.

Благодарение на паметта, животните могат да бъдат разсеяни от преследването за няколко секунди,

но бързо да продължат пътя си след това.

Свързан с това феномен се нарича „перманентност на обекта“.

Това описва нашето осъзнаване, че нещата продължават да съществуват, дори когато не можем да ги видим.

На това когнитивно умение се радват някои бозайници и птици, а може би и от други животни.

Човешките бебета са склонни да развиват тази способност на около осем месеца,

докато пиленцата показват тази способност в рамките на ден или два от раждането им.

Способността да помним нещо в неговото отсъствие предполага поне основно усещане за време.

Усещането за време е голяма стъпка по стълбата на съзнанието.

То може също да даде възможност на личността да гледа напред от настоящия момент и да очаква бъдещето.

Възрастните кокошки например, са способни да устоят на храна пред тях, ако очакват да получат по-голямо хранене

като награда, че са устояли за известно време.

Този вид забавено удовлетворение означава, че имат способност да визуализират награда, която съществува само в бъдещето,

което може да бъде голямо предизвикателство дори за възрастни хора.

Някои врани са експерти в забавеното удовлетворение.

Те показват още по-сложно разбиране на бъдещето, когато крият храна в скривалище,

за да я извадят по-късно.

Враните дори ще скрият отново храната си, ако разберат, че потенциален крадец ги наблюдава.

Това означава, че те знаят че там има други гладни личности,

които са осъзнати и виждат света от тяхната собствена, различна перспектива.

Хитрите врани могат, в известен смисъл, да прочетат съзнанието на другарите си птици.

Тази способност за четене на мислите е от решаващо значение за сложните нива на съзнание.

Като се поставиш в позицията на другите, можеш да надхитриш богат конкурент,

или да си съпричастен с гладен приятел.

Езикът води способността за чете на мислите и представянето на това което липсва на съвсем ново ниво.

Думите ни позволяват да изградим хипотези за света,

да правим подробни планове и да ги комуникираме с другите.

Думите ни позволяват да мислим за себе си и нашето място във вселената,

и дори за собственото ни съзнание, нещо, което ще правим повече в бъдещите видеоклипове.

И така, какъв е произходът на нашето съзнание?

Вероятно е започнало като насочено движение на гладна личност към източник на храна.

С предимствата за оцеляване, което това му дава пред конкуренти, които са се движили на случаен принцип или изобщо не.

Вероятно всичко е започнало с желанието за повече храна.

Така че, дори и със сложното съзнание което ни позволява да мечтаем за космоса,

да строим небостъргачи, или да се захласваме по романи,

не е изненадващо, че не можем да спрем да мислим от къде ще получим нашето следващо хранене.

Всички сме вложили толкова много мислене и находчивост в намирането на храна,

че сега можем просто да направим така, че храната да дойде при нас с малко съзнателно усилие.

Това видео е първата част от три видеоклипа свързани с големите въпроси на живота и вселената,

станало възможно благодарение на безвъзмездни средства от Световна благотворителна фондация „Темпълтън“. (Templeton World Charity Foundation)

Можете да намерите нашите източници и по-нататъшно четиво в описанието на видеоклипа,

или да си вземете книгата за съзнанието от Рупърт Глазгоу безплатно - линк по-долу.

Ако искате да ни помогнете да направим още видеоклипове, можете да го направите на patreon.com,

или вземете един от нашите плакати от нашия магазин.