Видео

Транскрипция

Усещаме света, в който живеем, нормален и обикновен.

Виждаме го просто като начина, по който хората съществуват и винаги са съществували.

Но той не е такъв.

Никога досега, ние хората, не сме живели в един свят, толкова усъвършенстван и устроен към нашите нужди както днес.

Свят даващ ни лукса да забравим за себе си и да не се тревожим за оцеляването си.

Храна, подслон, сигурност - всичко това, повече или по-малко, се приема за даденост.

Но ние сме необичайно малцинство; през повече от 99,99% от човешката история, животът е бил съвсем различен.

И такова нещо като една единствена човешка история няма!

Нашата история започва преди 6 милиона години, когато племето хоминини се отделило, а отношенията ни с маймуните приключили.

преди 2,8 милиона години родът хора - първите човеци - се появили.

Обичаме да мислим за себе си като единствените човеци, но това е далеч от истината.

Когато ние - Хомо сапиенс сапиенс - сме се появили преди 200 000 години, е имало най-малко шест други човешки вида наоколо.

Братовчеди със сравним интелект и способности, които трябва да са били изключително страшни, нещо като да живееш с извънземни.

Някои от тях са били много успешни видове.

Изправеният човек, например, оцелял в продължение на 2 милиона години.

Десет пъти по-дълго, отколкото съвременните хора са съществували.

Последните от останалите човеци изчезнали преди около 10 000 години.

Не знаем какво е причинило тяхното измиране.

Съвременните хора имат поне няколко процента неандерталско и друго човешко ДНК, така че е имало доста смесване,

но със сигурност не достатъчно, за да се случи сливане на видовете.

Така че не знаем, дали братовчедите ни са изчезнали, защото са загубили битката на ресурси, или заради поредица от мини-геноциди.

Така или иначе, само ние продължаваме да съществуваме.

Обратно към началото на човечеството.

преди 2,8 милиона години, ранните хора използвали сечива, но нямали много напредък за почти 2 милиона години.

Докато не овладели огъня.

Огънят значел готвене, което правело храната по-питателна, а това пък допринесло за развитието на мозъка ни.

Той също така давал светлина и топлина, което правело дните по-дълги, а зимите не толкова страховити.

На всичкото отгоре не само прогонвал хищниците, но можел също да служи и за лов.

Подпалена гора или пасище осигурявали предварително опечени животинки, ядки и грудки.

Отпреди 300 000 години множеството различни човешки видове живеели в малки първобитни общества.

Имали огън, дървени и каменни сечива, планирали бъдещето, погребвали мъртвите си, и имали собствени култури.

Но най-значимото е, че говорели един другиму.

Вероятно някакъв вид праезик, не толкова сложен колкото нашия.

Ако имахме машина на времето, колко назад бихме могли да се върнем,

да откраднем няколко бебета и да ги отгледаме в настоящето, без никой да забележи, че са малко по-различни?

Има голяма дискусия по темата.

Анатомично съвременните хора се появяват преди 200 000 години,

но вероятно 70 000 години назад е най-отдалеченото време, в което можем да се върнем и все още да грабнем поведенчески съвременен човек.

По-рано от това на бебетата вероятно ще им липсват няколко решаващи генни мутации,

необходими за изграждането на мозък със способности за модерен език и абстрактно мислене.

В определен момент преди около 50 000 години е имало бум на иновациите.

Сечивата и оръжията се усъвършенствали, а културата се усложнила,

защото на този етап хората имали всестранно развити мозъци,

по-напреднал език за предаване на информация помежду си ефективно

до последния детайл.

Това позволявало много по-тясно сътрудничество, и е нещото, което наистина ни отличава от всяко друго същество на Земята.

Не нашите сравнително слаби тела и посредствени сетива,

а способността да си сътрудничим гъвкаво в големи групи, за разлика например от неизменимите пчелни кошери

или задушевните, но мънички вълчи глутници.

С развитието на мозъците ни, получихме шанса да направим нещо, което животът не е смогнал да направи досега.

Първо - да разширяваме знанията си бързо.

Второ - да запазваме знанията, придобити през поколенията.

Трето - да надграждаме познанията си, за да вникваме даже по-дълбоко в тях.

Може да звучи глупаво, но до тогава информацията се е предавала от поколение на поколение,

най-вече генетично, а това хич не е ефективно.

Въпреки това, през следващите 40 000 години човешкият живот останал повече или по-малко непроменен.

Малко имало за надграждане.

Нашите предци били само едно животно сред многото.

Изграждане на небостъргач, без да знаеш какво е къща… е трудно.

Лесно е да бъдем арогантни в отношението си към предците ни, но такова мислене би било ограничено.

Човеците отпреди 50 000 години са били специалисти в оцеляването.

Имали са подробна мисловна карта на територията си,

сетивата им са били фино настроени към заобикалящата ги среда,

знаели са и са запаметявали огромен обем информация за растения и животни.

Можели са да правят сложни сечива, изискващи години на прилжено обучение и много фини двигателни умения.

Телата им са съпоставими с тези на днешните ни спортисти, благодарение единствено на ежедневието им

и са имали чудесен дружески живот в рамките на племето си.

Оцеляването им е изисквало множество умения, така че средният обем на мозъка на ранните съвременни хора

може дори да е бил по-голям от днешния.

Като група имаме повече знания днес, но като индивиди нашите предци са ни превъзхождали.

Ала преди около 12 000 години на различни места хората създали земеделието.

С това всичко се променило отведнъж.

По-рано оцеляването като ловец и събирач изисквало превъзходни физика и умения във всяка една област, от всекиго

С възхода на ерата на земеделието, индивидът можел все повече да разчита на уменията на останалите за оцеляване.

Това означавало, че някои можели да се специализират.

Може би са подобрявали сечива, или пък са култивирали по-устойчиви посеви или са развъждали по-добър добитък.

Може би са започвали да изобретяват неща.

С подобряване ефективността на земеделието онова, що наричаме цивилизация започнало.

Земеделието ни дало надежден и предвидим източник на храна,

което позволило на хората да трупат храна в големи количества за първи път,

а това е много по-лесно да се прави със зърнени храни отколкото с месо,

Хранителните запаси изискват защита, което довело до това, общностите да заживеят в по-сбити пространства

Първоначално били построени примитивни отбранителни структури. Но необходимостта от организация растяла

Колкото повече сме се организирали, толкова по-бързо нещата ставали по-ефективни.

Села ставали градове, градове ставали царства, царства ставали империи.

Близостта между хората нараствала рязко, което довело до възможности за обмен на знания.

Прогресът напредвал експоненциално.

Преди около 500 години започна научната революция.

Математика, физика, астрономия, биология и химия запреобръщаха всичките ни представи.

Индустриалната революция последва скоро след това и положи основите на съвременния свят.

С експоненциалното нарастване на ефективността ни във всички области на живота,

на все повече хора се отдаваше възможност да прекарват живота си в принос за напредъка на човечеството.

Преломи продължаваха да се случват.

Изобретяването на компютъра, неговато развитие до средство, което ползваме ежедневно,

и възхода на Интернет диктуват нашия свят.

Трудно е да се проумее колко бързо се случи всичко това.

Родили са се около 125 хиляди поколения от появата на първия човешки вид насам,

Около 7 500 поколения откакто физиологически съвременните човеци са видели белия свят.

Преди 500 поколения започна това, което наричаме цивилизация.

Преди 20 поколения сме започнали да се занимаваме с наука.

А Интернет стана достъпен за повечето хора само преди едно поколение.

Днес живеем в най-проспериращата епоха, която човечеството някога е виждало.

Преобразявали сме тази планета от състава на атмосферата ѝ, до мащабни промени на природата ѝ

а и сме променяли останалите съществуващи животни.

Осветяваме нощта с изкуствени звезди и салгаме хора в метални кутии в небето.

А някои дори са ходили по нашата Луна.

Пращаме роботи на други планети

Гледали сме дълбоко в миналото на вселената с механични очи.

Нашите знания и начините ни на придобиване и съхранение на нови се увеличават все по-бързо.

Днес обикновен гимназист знае повече за вселената, отколкото учен отпреди няколко века.

Човеците господстваме над тази планета, дори и властта ни да е доста крехка.

Още не сме чак толкова различни от нашите предци отпреди 70 000 години,

но начинът ни на живот е съществувал в продължение на по-малко от 0,001% от човешката история.

От тук насетне не се знае какво крие бъдещето за нас.

Строим небостъргачи, но не сме сигурни дали ги градим въз солидна основа

или връз плаващи пясъци.

Нека не променяме нищо засега.

Следващият път, когато си изпуснеш влака, или бургерът ти не е достатъчно топъл, или някой се пререди,

помни колко необикновен този измислен от човека свят е.

Може би не си струва да се мръщиш за всяка дреболия.

ОК, това беше първият ни опит да направим видео свързано с историята

ще се радваме да направим повече, но отнемат дори повече време, отколкото обикновените ни видеа.

Така че може би ще правим по 3 или 4 годишно.

Вашето мнение е много добре дошло тук

Благодарим ви много за гледането, и ако искате да ни подкрепяте пряко,

можете да го направите на Patreon.

Това наистина ни помага.

Докато мислиш за това, тук има още видеоклипове, ако имате нужда от повече разсейване.