Видео

Транскрипция

Никога в човешката история не сме били по-богати, по-развити, по-вездесъщи.

А се чувстваме безпомощни срещу бързите климатични промени.

На пръв поглед изглежда просто.

Парникови газове заклещват енергия от слънцето и я пренасят в атмосферата.

Това води до по-топли зими, по-сурови лета,

Сухите места стават по-сухи, влажните места: по-влажни.

Безброй екосистеми ще загинат, а океаните ще се вдигнат и ще погълнат брегове и градовете

по тях.

Не може ли просто… да спрем това?

Ами, сложно е.

Публичният дебат за оправянето на климата често се фокусира върху някои ключови неща,

например въглищни заводи, коли, пърдящи крави.

Затова решенията са обикновено опростени – редове слънчеви панели, каране на колело,

нещо нещо екологично чисто.

И голяма тема за разискване е личната отговорност.

Как ТИ трябва да промениш начина си на живот, за да оправиш климата, което ще разгледаме

заедно през следващите няколко минути.

Това е от видеата, където ще поискаме да гледаш докрай, защото

за да обсъдим възможните решения, трябва първо да разберем

проблема.

1. По-пълна картина

Модерното индустриално общество, както е построено през последните 150 г., е вредно

за планетата по своята същност.

Като цяло, всичко което правим, за да живеем лесно, безопасно и удобно, прави

нещата по-зле за биосферата.

Храната, която ядем, улиците, по които вървим, дрехите ни, джаджите ни, начините

ни за придвижване и температурите, които изкуствено създаваме около нас.

Повечето хора разбират сериозното въздействие на енергията, месото, колите и самолетите, но

почти никой не говори за някои много големи замърсители.

Емисиите от сметищата са толкова значителни, колкото емисиите на всички

джетове в небето.

Домовете ни използват повече CO2, за да вървят, отколкото всичките ни автомобили.

А емисиите от производството на една кола са подобни на строенето на само 2 метра

път.

Хубаво е да преминем към електромобили, но те няма да решат нищо, ако продължим да строим

пътища по същия начин.

Да оправим една малка част от индустриалната система е недостатъчно.

Всяка от многото различни части се нуждае от свое решение, а много от тях не са

очевидни.

Но дори да знаем какво можем да направим, съществуването на решение не означава че сме

способни и решителни да го въведем.

Има много сиви зони в борбата срещу бързите климатични промени, най-голямата от които

е отчуждението между бедните и богатите.

2. Емисиите срещу бедността

Има ясна връзка между просперитета на една нация и неините въглеродни емисии.

С други думи, богатите обикновено имат по-високи емисии.

Тоест ключът за оправянето на климата е просто най-богатите хора на света да намалят

екстравагантния си начин на живот, нали?

Макар че това ще помогне, проблемът няма да изчезне.

Причината е, че 63% от световните емисии идват от страни с ниски и средни доходи.

Държавите, където повечето не живеят охолно, а се опитват да избягат от бедността

в най-лошия случай и да постигнат удобен живот в най-добрия случай.

Тъжната истина е че в момента, измъкването от бедността, за да станеш средна класа,

създава неизбежни емисии.

Да искаш развиващите се нации да намалят емисиите си е като опит да ги задържиш.

Трудно е да спориш, че някой регион трябва да пази вековните си гори и да харчи пари

за слънчеви панели вместо да гори дървесина, когато не може да срещне основните нужди

за голяма част от населението си.

Затова никой не иска да намали емисиите си, особено когато взискателните държави

са забогатели чрез нанасяне на щети върху околната среда в миналото.

За милиарди, изпускането на повече емисии е добре от тяхна гледна точка.

Когато забравим това, ние често предлагаме решения, които не работят.

Да вземем бетона.

8% от CO2 емисиите ни са от индустрията за производство на бетон.

Хубаво, значи да спрем да използваме бетон?

Да, ама в момента, бетонът е евтин, лесен начин за развиващите се държави да дадат на

растящото население покрив над главата.

Има много такива примери.

Дори богатите държави невинаги се съгласяват относно решенията за климатичните промени.

Премахването на въглищата, газа и петрола от енергийния микс се бави заради разгорещени

спорове относно това, какво да ги замести.

Може гражданите да са срещу атомната енергия, но същевременно да не искат слънчева или

вятърна инфраструктура наблизо.

Попринцип, тези препятствия могат да бъдат преодоляни. Обаче има такива, които в момента

не знаем как ще преодолеем.

Най-проблематично от тях е храната.

3. Емисии или Смърт

Скоро ще трябва да храним 10 млрд. човека, а си нямаме представа как ще го направим без

да изпускаме парникови газове.

Заради естеството на модерното производство на храна, изискващо тор,

е невъзможно да произвеждаме храна без емисии.

Само оризът изпуска толкова метан на година, че на практика се равнява с емисиите на

всичкия въздушен трафик.

Още по-лошо: Храните, които най-много харесваме изпускат най-много емисии.

57% от емисиите от храна идват от животински продукти, въпреки че представляват само 18% от

калориите на света и 37% от протеина.

Докато хората по света забогатяват, те искат повече месо.

В повечето култури, традиционните диети били най-вече растителни, с малко месо.

Но с индустриалното производство на месо и фабричните ферми, месото се превърна в

основна част от диетата: Нещо обикновено в развитите страни и символ на богатство

в развиващите се страни.

Днес, около 40% от обитаемата площ на Земята се използва за производство на месо по един

или по друг начин, площ колкото Северна и Южна Америка, взети заедно.

На тази площ бихме могли да позволим естествени екосистеми да виреят, като гори

в Амазонка, които да поглъщат CO2 от атмосферата, но вместо това, тя се използва

за изхранването на животни.

Решенията, които съществуват, имат уникалната способност да дразнят всички от политическия

спектър, бедни и богати.

Месото е емоционална тема и има полемики, които се опитват да изкарат вината от месото

като го сравняват с най-големите замърсители.

Просто е: Да ядеш по-малко месо няма по само себе си да спре климатичните промени,

но също не можем да спрем климатичните промени без да намалим с месото.

Същото важи за други неща, които не са толкова ключови за оцеляването ни, но

които не е реалистично да отпратим.

Като полетите, корабоплаването, миньорството и производството на устройства, на които да

гледаш YouTube.

Е, какво означава това?

Трябва ли да се откажем от начина си на живот и бедните никога ли няма да го постигнат?

Няма ли някаква технология да ни спаси, за да продължим да караме големите си коли и да

хапваме месо всеки ден?

4. Решения срещу разходи

Попринцип, тази технология съществува вече. Директно улавяне на CO2 от въздуха,

за да бъде депониран или превърнат в продукти.

Е, защо не въвеждаме това във всяка индустрия, навсякъде?

Защото с технологията в момента, би отнело някакви си 10 билиона долара на година,

колкото половината БВП на САЩ.

Тези пари трябва да дойдат отнякъде, но никой не ги предлага в момента.

Ако просто стоварим тези цени върху големите замърсители, като стоманолеярни заводи и

въглищни електроцентрали, цената на продуктите им би се удвоила и индустриите, работещи с

много тесни маржове за печалба, биха фалирали.

Да накараме правителството да плати за това изглежда логично, но всъщност, много държавни

ресурси са завързани с правене на обратното, например субсидиране на петрол и газ.

Това изглежда противно на интуицията, но стимулът е ясен.

Като цената на газта е изкуствено евтина, доставките и стоките за ежедневна употреба

също остават изкуствено евтини.

Това има голямо социално въздействие на милиарди хора по света.

Това създава политически лобита и стимули, които продължават този цъкъл и затрудняват

отказването от прозводство на изкопаеми горива.

Междувременно, много скъпи решения за далечен проблем, каквото е складирането на CO2,

изглеждат като нещо, което може да почака, понеже не помагат на никого в момента.

Някои твърдят, че само краят на капитализма може да реши тази бъркотия, докато други

настояват, че пазарът трябва да е още по-свободен, без намеси като субсидии,

а други считат, че е нужен така-нареченият “Дегроут” и да поотстъпим

малко като вид, попринцип.

Но истината е, че поне в момента не съществува политическа система, която да се доближава до

това да е наистина екологично чиста, и никоя не го е постигала досега.

А ние нямаме време да мислим как да постигнем това и да правим много експерименти.

Нужни са решения в момента.

И то не просто такива, които да намалят възможните парникови газове, а и такива,

които да започнат да намаляват CO2 във въздуха.

Твърде късно е просто да променим начините си, трябва постоянно да поправяме старите грешки.

С всяка изминала пропиляна година, повече от лошите последствия стават неизбежни.

Е, добре.

Да поемем дълбоко въздух.

Бързите климатични промени и светът, в който живеем, са много сложни.

Тук идва твоят ред, скъпи зрителю.

Може ли ТИ да оправиш климата, моля?

Една от приказките на нашето време е, че всички сме отговорни за климата.

Че всеки трябва да върши своята част.

Защо не си купиш нов електромобил?

Защо не заместиш газовата си фурна с електрическа?

Защо не сложиш двоен стъклопакет по прозорците си, не спреш с месото, не изключваш лампите?

Преместването на отговорността от големите замърсители към обикновения човек, теб, е

по-лесно от това да решиш проблемите.

Още по-добре, ако оправянето на климата продава някаква стока.

Ако нямаш времето и парите за тези неща, трябва да се чувстваш зле!

Ефективно послание е, защото е истина.

Наистина, най-бързия начин да намалим емисиите си е богатите населения на Земята да променят

начина си на живот драстично, а бедните да не се опитват да го достигнат.

Климатът да бъде пред удобството, богатството.

Понеже можеш да гледаш това видео, това включва теб.

Но ние току-що наблюдавахме световен експеримент със стоене вкъщи, по-малко

транспорт и по-малко хранене по време на пандемията от коронавирус.

Това намали емисиите на CO2 с едва 7% за 2020.

Гледката за влиянието на обикновения гражданин просто пропада, когато погледнем мащаба

на проблема.

Личните приноси към намаляването на емисиите на парникови газове са страхотни, но са нищо

в сравнение със системната реалност на световните емисии.

Идеята за личния ти въглероден отпечатък бе популяризирана от производителя на петрол BP

чрез рекламна кампания през 2005 г.

До ден днешен, тази пропаганда е една от най ефективните и най-зловещи и продължава да ни

разсейва от истинската ситуация.

Ако елиминираш 100% от емисиите през останалата част от живота си, ще спестиш

една секунда от емисиите на световния енергиен сектор.

Дори най-мотивираният човек не може да направи нищо значително.

Като вземем предвид опасностите от климатичните промени, мащаба на емисиите и

липсата на единодушие за това, как да се справим, изпитанието изглежда невъзможно!

Това води до бавни решения и хората спират да се чувстват зле за това, че се държат

по безотговорен начин.

Дълго време се мъчихме с това, което е и причината, че това видео отне толкова дълго.

И така.

Какво можеш да сториш, наистина?

Има различни мнения, които се обсъждат.

Не знаем кой е прав, затова можем само да предложим нашето мнение и перспектива.

Мнение: Какво можеш НАИСТИНА да направиш?

Нужен е нов начин да мислим и говорим за бързите климатични промени.

Системен подход, който включва всеки и променя фундаменталната структура

на модерното ни индустриално общество.

Както разказахме надълго и на широко, личната отговорност е преиграна.

За системни промени в технологията, политиката и икономиката с такъв мащаб,

трябва да влияем на хората с власт.

Политиците трябва да знаят и да чувстват силно, че хората се интересуват, че

самият им успех зависи от отговора им срещу климатичните промени.

Когато правителствата и местните политици не искат да променят законите, които засягат

най-големите им данъкоплатци и спонсори, ние трябва да ги изгоним и да гласуваме за

хора, които уважават науката.

Трябва да ги държим отговорни за това, че ще въведат най-ефективните стратегии за климата.

Не да пилеят време с глупости като забрани за сламки, а като движат големите лостове –

храна, транспорт, енергия – но и да не забравят за малките неща като бетона

и строежите.

Когато индустриите се страхуват от загуби или искат да защитят работниците си

и противодействат, ние се нуждаем от политици, които да променят законите, да стимулират

въвеждането на съществуващи технологии и да правят големи инвестиции в областите, където

още нямаме добри решения.

Няма причина интересите на индустриите да не могат да срещнат нуждата да

намалят въглеродните емисии, доколкото могат.

Ако продължават да не сътрудничат, трябва да бъдат наказани и строги регулации трябва да ги

фалират.

Все още не е реалистично, че промяна от такъв мащаб може да навлезе в световната економика

навреме, защото много от технологиите с ниски емисии се нуждаят от много време и

изследвания, тоест са скъпи.

Но повече заводи ще правят по-добри технологии за хващане на CO2, вкусно алтернативно месо,

по-добри батерии, алтернативи на цимента и така нататък, ако има ясно и растящо искане.

И ако си достатъчно богат, може да помогнеш, като инвестираш в тези неща сега,

докато още са скъпи.

Тези механизми ще снижат цените по-късно.

Ето това можеш да направиш.

Гласувай на бюлетината, гласувай с портомонето си.

Има твърде много противоречиви интереси и сложни сиви области.

Но в края на крайщата, постигнем ли системната промяна, всеки ще е недоволен от някои от

нейните аспекти.

Само ако приемем, че някои решения ще ни се отразят зле, ще можем да имаме честна

дискусия и ще постигнем напредък.

Всеки ще е малко недоволен.

И в това няма нищо лошо.

Това е най-доброто, което можеш да направиш.

Можеш да приемеш как стоят нещата и с твоите действия и поведение

да подкрепяш приоритетите си.

И междувременно, може да хапваш по-малко месо, да летиш по-рядко, да си купиш електромобил.

Не защото трябва да се чувстваш виновен, ако не го правиш, или защото наивно вярваш, че

можеш сам да спреш климатичните промени – а за да свършиш своята мъ-ъ-ъничка част от

системната промяна, от която се нуждаем.

[Спонсор: Gates Notes. Вижте също статията ни за това, как приемаме спонсори.]