Видео

Транскрипция

Земята е дом на всяка форма на живот

позната ни във Вселената.

Възрастта и е около 1/3 от вързрастта на Вселената

и да си признаем

това е страхотно.

Леко заоблена, с тежко метално ядро

и лека кора на повърхността,

увита в тънък слой на така сладкият въздух, за да диша,

с огромни океани,

плодородни равнини,

величествени планини,

сладководни реки, потоци, езера и водоносни слоеве,

обикаляща около звезда, която ни топли,

и ни дава енергия.

Но как всъщност се е появил нашият дом,

и от какво е направен?

Преди 4,6 милиарда години,

Земята е създадена от останките на мъртви звезди,

които са се събрали в гигантски, мръсен облак газ.

Облакът от газ става по-плътен в центъра му,

и образува акреционен диск.

Малки частици започват да се слепват една за друга,

и изграждат по-големи и по-големи обекти,

докато образуват обектите, които днес наричаме “планети”.

Този процес отнема от 10 до 20 милиона години,

и все още не е много добре разбран.

По времето когато слънчевата система е била още млада и хаотична,

гигантски обект, голям, колкото Марс,

се сблъсква с нашия дом.

Въздействието е стихийно,

а ако обектът беше малко по-масивен,

може би щеше да унищожи Земята.

Материали от Земята са били изхвърлени в орбита,

и така формират Луната,

която е най-големият спътник свързан със своята планета в Слънчевата система.

По това време, Земята е била горещ ад,

постоянно удряна от астероиди,

с морета от лава,

и токсична атмосфера.

Но нещо предстои да се промени драстично.

Земята започва да се охлажда.

Водата от вътрешността на Земята

излиза на повърхността и завалява над Земята,

само за да се изпари отново и да се превърне в облаци.

Милиони астероиди носили все повече и повече вода на нашата планета.

Всичката водата на Земята е имала приблизително този обем в сравнение с Земята.

Днес

повърхността на земята е 71% вода,

и 29% земя.

97,5% е солена вода,

докато само 2.5% е прясна вода.

Прясната вода е 69% лед и сняг,

30% са подземните води,

и само около 1% съставляват останалите подземните води.

Но дори и тази малка част е най-вече замръзнала.

Само една малка част от нашата вода е всъщност езера и реки.

но дори най-малката част е свързана с живите същества.

Постепенно Земята се охлажда,

и на повърхността се образува тънка кора.

Но вътре в земята, горещите скали продължават да се движат,

премествайки земната кора и разделяйки я на части.

Този процес се нарича “Тектоника на плочите”,

и се случва дори в момента.

Ние ще направим едно отделно видео за това в бъдеще.

За сега,

нека просто кажем, че кората на Земята се състои от

отделни гигантски плочи, които се движат.

Тъй като те се срещат, те се рушат, и създават планини.

ИЛИ:

бурно се потапят надолу, по-дълбоко в Земята,

създавайки дълбоки падини.

По този начин се е формирало най-високото място на Земята: връх Еверест

и най-дълбокото: Марианската падина.

От наша гледна точка,

планините и падините на Земята са наистина огромни,

но когато погледнете Земята в напречно сечение,

можете да видите колко малки са в действителност.

Частта на която стоим е кора,

която е с дебелина около 50 км,

въпреки че тя може да варира между 5 и 70 км

Между другото,

най-дълбоката дупка пробита някога от човек

е с дълбочина 12.262 км.

След кората, идва мантията.

Това е силикатната скалиста черупка,

която е около 2900 километра дебела.

Мантията се състои от горна мантия, и долна мантия.

Горната мантия има различни региони, също.

Горната част, която е вискозна и носи кората

се нарича “литосферата.”

След това, там идва и “астеносферата”,

която се състои от по-малко мобилни, предимно солидни материали.

Долната мантия достига дълбоко до външното ядро ​​на Земята.

външното ядро ​​на Земята е течен слой от желязо и никел,

с дебелина около 2 266 km.

Температурите варират от 4000 ℃ (7232 ℉)

до 5700 ℃ (10292 ℉).

И в центъра, е вътрешното ядро.

То е най-вече твърдо,

топка изработена от желязо-никелова сплав.

с радиус от около 1200км.

70% от размера на Луната,

и около температурата на повърхността на Слънцето.

Ядрото бавно расте,

със скорост приблизително от около 1 милиметър / година.

Сега за нас,

този малък слой от кристализирали стопени продукти от бившата стопена мантия,

е мястото, където живеем.

След това, имаме и магнитното поле на Земята.

Това е невидимо явление,

което отклонява високо енергийни частици, идващи от Слънцето и от други източници,

създавайки една по-стабилна среда

със сравнително малко радиационно въздействие върху Земята.

Но защо е там?

Всъщност, ние наистина не знаем почти нищо за това.

Знаем, че има нещо общо с ядрото на Земята.

В тази метална сфера,

големи електрически потоци се вливат в сложни модели.

Те образуват магнитно поле,

което се стабилизира според законите на електродинамиката.

Цялата тази система се нарича “Динамо”.

Но, нека да не ви заблуждаваме, че сме го разгадали.

Говорейки за спираща дъха информация,

какво да кажем за въздухът, който ни заобикаля?

По обем,

сухият въздух се състои предимно от азот,

Кислород,

аргон,

карбон

известно количество водни пари,

и малки количества от други газове.

Хората са много зависими от долния слой на атмосферата:

тропосферата - където е времето.

Тя е с дебелина от средно 12км.

Над нея е стратосферата,

което е мястото, където озоновия слой ни предпазва

от най-агресивен вид на слънчевата светлина.

Над нея е мезосферата - най-студеното място на Земята,

със средна температура около -85 ℃ (-121 ℉).

На около 80 километра нагоре, започва Термосферата.

Преходът към космоса е свободен и без ясни граници,

но са хората решили, че космосът започва тук.

На около 100 км, Земята свършва и започва космоса,

макар че атмосферата се простира малко по-надалеч.

В тази област, ние откриваме, йоносферата,

Полярното сияние,

и МКС,

а най-външния слой е Екзосферата,

простираща се до 10,000 км.

Тя се обединява свободно с космическото пространство,

където няма атмосфера изобщо.

Атомите и молекулите в тази област са толкова далеч един от друг,

че те могат да пътуват стотици километри

без да се сблъскат един с друг.

ДОБРЕ.

Хората, в настоящата си форма,

са били тук само около 200 000 години.

• това е 0.004% от историята на Земята.

Не много, наистина.

И ето ни тук сега,

живеещи върху тънък, влажен слой, лежащ върху малка, мокра скала.

Скала, която наричаме: Земята.

Тя е продукт на най-дълбоките разработки на Вселената,

в резултат на постоянен процес на създаване и унищожаване,

случващо се в цялата Вселена, през цялото време,

помогнали случайно,

законите на Вселената и случайни събития,

ние сме наистина големи късметлии.