Голфстримът обяснен. | Kurzgesagt

🎁Amazon Prime 📖Kindle Unlimited 🎧Audible Plus 🎵Amazon Music Unlimited 🌿iHerb 💰Binance

Видео

Транскрипция

Океанският конвейер и Гълфстрийм.

Океанските течения имат пряко влияние върху живота ни.

Те определят нашето време, нашият климат и много повече.

Океанските течения и вятърни системи

транспортират топлина от екватора към полюсите

и работят като голям двигател за глобалния климат.

В океаните има множество течения.

Т. нар. океански конвейер е много важен за нашия климат.

Този термин описва комбинация на течения,

която води до обмен на вода между четири от петте световни океана.

Те образуват една циркулационна система в световен мащаб.

Океанският конвейер се нарича още термохалинна циркулация

с “термо”, отнасящо се за температурата,

и “халинна” – за съдържанието на сол във водата.

Двете определят плътността на водата.

Докато водни маси могат да бъдат преместен отчасти от вятъра,

предимно различните плътности на световните океани

са отговорни за тяхното движение.

Топлата вода има по-ниска плътност и се издига, докато студена потъва.

Плътността на водата се увеличава с по-високото съдържание на сол.

На екватора топлината от слънцето е особено силна,

водещо до много изпаряване и увеличаване на солеността на водата.

Това е мястото, където започва Гълфстрийм.

Гълфстрийм е много важен за европейския климат.

Дължината му от 10 000 км го прави едно от най-големите и бързите течения на Земята,

при това – много топло.

Със скорост 2 м/сек пренася до 100 млн. m³ вода за секунда към Европа.

Постоянно духащ вятър – югоизточният пасат,

задвижва топлата повърхностна вода на северозапад към Мексиканския залив,

където тя се затопля до 30°С.

Въртенето на Земята и западните ветрове

насочват Гълфстрийм към Европа и го разделят.

Една част тече на юг, друга – на изток до Канарското течение,

а трета част тече на север,

където отделя много топлина в атмосферата като Северноатлантическото течение.

Там водата става по-студена.

Солеността и плътността ѝ се увеличават за сметка на изпарението

и тя се спуска надолу между Гренландия, Норвегия и Исландия.

Там също ще открием най-големия водопад на Земята.

Т.нар. комини – около 15 км широки стълбове вода, падаща до 4 000 м.

17 млн. m³ вода в секунда или около 15 пъти повече вода,

отколкото се носи от всички реки в света.

Това създава силен водовъртеж, който постоянно притегля нова вода

и е причината Гълфстрийм да се движи към Европа.

Безброй видове използват Гълфстрийм като транспортно средство

за техните пътувания от Карибите до северните райони.

Но не ни носи само животни;

огромно количество топъл въздух също идва с него.

За да постигнем същата температура, която течението носи до бреговете на Европа,

ще ни трябват 1 млн. ядрени електроцентрали.

Ето защо наричаме Гълфстрийм термопомпа.

Без него, температурата тук щеше да бъде значително по-ниска –

с най-малко 5 – 10 градуса.

Вместо тучни полета, в Европа щяхме да имаме дълги зими

и ледени пейзажи.

През последните няколко години учените и специалистите в медиите

многократно изразяват страха си, че Гълфстрийм би могъл да спре

поради климатичните промени.

Защото ако полярните шапки се стопят, съдържанието на сол във водата

в зоната на Гренландия ще спадне, както и плътността ѝ.

Северноатлантическото течение няма вече да бъде достатъчно тежко,

и затова няма да потъва, както обикновено.

В най-лошия случай, това ще накара Гълфстрийм, нашата термопомпа, да спре.

Някои експерти по климата предполагат, че изменението на климата

би могло компенсира този ефект.

Знаем, че може да е нормално климатът да се променя

като разглеждаме развитието на Земята през последните няколко милиона години.

Има ледникови епохи и топли периоди.

В последния ледников период, гигантски поток от топяща се вода

спрял пренасящото топлина Северноатлантическо течение,

покривайки северното полукълбо с лед.

Учените имат различни виждания за въздействието на климатичните промени

върху океанския конвейер, но едно нещо е ясно:

когато климатът се променя, сложната система на океански течения и ветрове,

останала сравнително стабилна от последната ледникова епоха,

ще се промени по начини, който все още не разбираме.

Субтитри от общността Amara.org