Видео

Транскрипция

Пътуването в космоса е най-вълнуващото и предизвикателно приключение, което човечеството някога е предприемало.

Но за ирония на историята, колкото повече го правим, толкова ние може да се възпрепятсваме към това.

С всяка пусната ракета и с всеки установен сателит,

създаваме капан за себе си, който става по-смъртоносен и по-опасен с всяка година.

Ако някога бъде активиран, може да сложи край на космическата ера и да ни залови на нашата планета, в продължение на десетилетия или дори векове.

Изтрелването на нещо, в космоса, е изключително трудно.

За да направите това, трябва да се движите много, много бързо.

За начало, само нагоре, за да напуснете атмосферата.

После, настрани, за да започнем да обикаляме около земята.

И все още, много, много бързо.

Ако направите това успешно, можете да влезете в ниската Земна орбита.

И веднъж в орбита, става много трудно да се измъкнем от орбита.

Освен ако не разполагате с енергия, която сте спестили, вие сте сякаш заключени тук, обикаляйки около Земята завинаги.

Това е чудесно за нещата, които искаме да останат горе, като космически станции и сателити.

И така хората преместихме по-голямата част от човешката космическа инфраструктура на това място.

Само на няколкостотин километра над повърхността.

Достатъчно високо, така че атмосферата да е толкова тънка, че орбиталните неща могат да останат в продължение на векове,

преди въздушното съпротивление да ги забави достатъчно, че да ги върне на Земята.

Но това е и източникът на нашия смъртоносен капан.

Ракетите са всъщност метални цилиндри, които поддържат големи части с гориво на място.

Всеки път, когато част от горивото е било похарчено, празните резервоари се изпускат, за да направят ракетата по-лека.

Някои части се разбиват на земята или изгарят в атмосферата.

Но повечето от безполезните ракетни части стоят горе и започват да обикалят около планетата.

След десетилетия на космически пътувания в ниската орбита на Земята,

тя е станала сметище от отработени бустери счупени сателити и милиони парчета шрапнел от ракетни тестове и експлозии.

В момента знаем за около 2600 нефукциониращи спътника,

10 000 обекта по-големи от монитор

20 000 големи, колкото ябълка,

500 000 броя с размер на топченце и най-малко 100 милиона части толкова малки, че не могат да бъдат проследени

Тези боклуци се движат със скорост до 30 000 км / ч, обикалящи около земята по кръстосани орбити няколко пъти на ден

Орбиталните скорости са толкова големи, че ако бъдете ударени от отломка

с размера на грахово зърно, е като да бъдеш застрелян от плазмен пистолет. При удар отломката

се изпарява, освобождавайки достатъчно енергия, че да пробие отвори направо през твърд метал.

Така че, ние сме покрили пространството около нашата планета с милиони смъртоносни части на разрушението

Също така поставихме глобална инфраструктурна мрежа за един трилион долара точно в опасната зона.

Тя изпълнява критични задачи, които са от съществено значение за съвременния свят: глобална комуникация,

GPS и навигация,

Събиране на данни за времето,

Наглеждане за астероиди и всякакви научни открития

неща, които биха ни липсвали много, ако сателитите внезапно се разрушат.

Ако само един, с размери на грахче, куршум удари един от нашите

1100 работещи спътника, ще бъде унищожен мигновено.

По три или четири сателита вече биват унищожавани по този начин всяка година.

Тъй като броят на спътниците и количеството боклуци в орбита се очаква да нараснат десетократно през следващото десетилетие.

Ние се приближаваме към повратна точка.

Но най-лошото в космоса не са малките парченца боклуци.

Най-лошото би било неудържима верижна реакция, която превръща много полезни неща в боклуци например:

Ако два сателита се блъснат един в друг по правилния начин.

Ако спътниците се сблъскат, те не спират и не падат от небето. Това е по-скоро плисък, отколкото катастрофа.

Орбиталните скорости са толкова бързи, че плътните парчета се впръскват едно през друго.

Преобразуването на двата спътника в облаци от хиляди малки неща също толкова бързи, че да унищожат още спътници

Това би могло да предизвика най-бавния и най-разрушителния вид ефект на доминото, каскадни сблъсъци.

Също като изстрела на пушка, всеки сблъсък създава още куршуми.

Това, което някога е била една малка мишена, която едва ли би ударила нещо

сега става стена на унищожение, гладна, да направи повече.

С увеличането броя на унищожените сателити, унищожаването на останалите ускорява експоненциално.

В крайна сметка унищожавайки всичко паркирано в орбита.

Но пространството е много празно. Така че първите няколко сблъсъка може да отнемат много време.

Докато осъзнаем какво се случва, ще бъде твърде късно.

Една година един сателит ще бъде унищожен и това не би била голяма работа.

Следващата година, пет.

След нея още 50.

Докато не остане нищо.

Ситуацията в орбита се влошава бързо и може би вече няма връщане назад.

В рамките на 10 години, пространството около Земята може вече да не бъде благоприятно за дългосрочни спътници или ракети.

Най-лошият сценарий е ужасяващ.

Поле от отломки, направено от стотици милиони парчета, много, от които, твърде малки за проследяване, движещи се с 30 000 км / ч.

Това със сигурност би създало смъртоносна бариера около земята.

Вероятно твърде опасна да се премине.

Мечтите за лунните бази, Марсовите колонии или космическите пътувания изобщо могат да бъдат върнати назад с векове.

И загубата на нашата космическа инфраструктура ще изпрати някои от технологиите, на които разчитаме ежедневно, към 70-те години.

Но може би все още не е твърде късно да изчистим бъркотията си.

Докато космическата индустрия е станала по-добра в избягването на космически боклуци.

Тя все още расте бързо и тестването на оръжия от време на време - не помага.

Така че имаше няколко налудничави, но и също сериозни предложения.

За това как бързо да премахнем колкото е възможно повече смъртоносен космически боклук, без да създаваме повече в процеса.

Много идеи се подхвърлят.

и някои от най-сериозно обмислените въпроси включват мисии за улавяне и връщане, които се тестват в момента.

Един метод включва среща на парче боклук в орбита с малък сателит, зареден с мрежа.

След като се улови, една малка ракета може да бъде използвана, за да го доведе до Земята.

Боклуците, които са твърде големи за мрежата, могат да бъдат уловени с харпун на въже.

Вместо да се изстрелва ракета, чистачката ще разполага с голямо платно, за да създаде челно атмосферно съпротивление.

И да ускори разпадането на орбита.

Също така има и много други налудничево-фантастично звучащи предложения.

Някои може да използват огромни електромагнити.

Тези магнитни влекачи работят чрез натискане на магнитните компоненти в сателитите, които те използват за стабилизиране.

И ориентиране в магнитното поле на Земята.

Те могат да бъдат по-безопасни и по-надеждни от мрежите и харпуните,

Защото никога няма да им се налага да влизат в контакт с боклука, с който се справят.

Така че няма риск от случайно разбиване на мишената им в по-голямо количество боклуци.

Що се отнася до най-малките парчета боклук, лазери могат да бъдат ключът към тяхното изпаряване изцяло.

Спътниците с лазери не им е нужно да се срещат с мишените си. Те могат да ги застрелят от далеч.

Големите обекти не могат да бъдат толкова лесно разрушени.

Но лазерите могат да се използват, за да ги разчупят,

или да изгорят малко количество материал от страната, за да отклони боклука към по-безопасна орбита.

Каквато и технология да използваме в края на краищата, ще е по-добре да започнем от по-скоро.

Преди 100 милиона куршума да се превърнат в трилион и да се постави капанът.

Ако не действаме сега, нашето приключение в космоса може да свърши, преди дори да е започнало.

Дори ако нашите дни на мечтаене за изследване на космоса са преброени ще е по-добре да се възползваме от тях пълноценно.

Едно от нещата, на които най-много обичаме да отделяме от времето си, е да научим повече за нашата вселена.

И за да направите това, можете просто да продължите да гледате.

Kurzgesagt и Brilliant си сътрудничат във видео серия от шест части за любимите ни научни и космически теми.

Kurzgesagt работеше с Brilliant за малко

и ние обичаме как те обучават наука и математика по практичен начин.

Насочвайки ви през задачите стъпка по стъпка.

За да можете да разберете концепциите зад тях.

И може би един ден да използвате знанията си за проблеми като космическия боклуци.

Или поне с началото на научните ви проекти.

Ако искате още повече знания и забавление.

Отидете на Brilliant.org/nutshell и се регистрирайте безплатно.

Първите 688 души, които ползват линка, получават годишно членство с 20% отстъпка!

И също така подкрепяте нашето сътрудничество с Brilliant!