Видео

Транскрипция

Представете си бъдеще, в което тостерът ви предполага какъв точно тост искате.

През деня сканира интернет за нови и вълнуващи видове тостове.

Може би ви пита как е минал денят ви и иска да си поговорите за новите достижения в областта на препечените филиики.

Кога точно ще се превърна в личност?

В кой точно момент ще си зададете въпроса дали тостера ви има чувства?

Ако има, дали изключването му от захранването не би било убииство?

И дали все още вие го притежавате? Дали някой ден няма да бъдем принудени да дадем на нашите машини права?

AI(изкуственият интелект) в момента е вече навсякъде около нас.

Грижи се порциите да са с достатъчно закуски,

предлага ви точно правилната интернет реклама, и дори може да прочетете статия написана изцяло от машина(wikipedia).

В момента виждаме чат ботове като Siri и се смеем на техните симулирани емоции,

но е вероятно скоро да си имаме работа със същества, които правят трудно да нарисуваме линията

между реална и симулирана човечност.

Съществуват ли някакви машини, които заслужават права?

Най-вероятно не, но ако това стане, ние подготвени ли сме за него?

Голяма част от философията за човешки правя не е способна да се справи със случай на изкуствен интелект.

Повечето искове за права се въртят около въпроса за съзнание.

За съжаление, никой не знае какво е съзнание.

Някой смятат, че е незначително, други казват, че е състояние на материята, като газ или течност.

Независимо от точната дефиниция, ние имаме интуитивно знание за съзнанието, защото го преживяваме.

Наясно сме със себе си и с обграждащото ни и знаем какво е усещането от това да нямаш съзнание.

Някой учени вярват, че достатъчно напреднала система може да придобие съзнание.

Затова, ако hadware на тостерът ви е достатъчно мощен, той може да придобие съзнание.

Ако това стане, ще заслужава ли човешки права?

Е, не бързайте толкова. Това което ние дефинираме като “права” ще има ли смисъл за него?

Съзнанието е предпоставка съществата да имат права, защото им дава възможността да страдат.

Означава, че те не само биха усещали болка, но и ще са наясно с това.

Роботите не страдат и вероятно няма да страдат, освен ако не ги програмираме да го правят.

Без болка или удоволствие, няма да има предпочитания и правата са безсмислени.

Нашите човешки права са дълбоко обвързани с нашето собствено програмиране, например ние не обичаме болка

защото нашите мозъци са еволирали за да ни запазят живи.

Да ни спират да пипнем огън или да ни кажат да избягаме от хищници.

Затова излизаме с права, които ни защитават от нарушенията, които ни причиняват болка.

Дори най-абстрактните права като свободата са заложени по начин, по който нашите мозъци

веднага разбират какво е честно и какво не.

Дали тостер, който не може да мърда, психически е затворен в клетка?

Дали съзнанието му ще бъде демонтирано, ако няма страх от смъртта?

Дали съзнанието му ще бъде обидео ако той няма нужда от самочувствие?

Но какво ще стане ако програмира робот да изпитва болка и емоции?

Да предпочита справедливото пред несправедливото, удоволствието пред болката и да е наясно с това?

Ще ги направи ли това достатъчно човечни?

Много учени вярват, че ще се случи експлозия в технологиите,

когато AI(изкуственият интелект) може да се учи и да сътвори свои собствени AI

дори по-умни от него самият.

В този момент, въпросът за това как сме програмирали нашите роботи със сигурност ще бъде далеч от нашия контрол.

Какво ако AI сметне за необходимо да програмира способността да изпитва болка,

точно както еволюционната биология намира това за необходимо в повечето живи същества?

Заслужават ли роботите тези права?

Но може би трябва да сме по-малко притеснени за риска, който супер-интелигентните роботи представляват за нас

и по-притеснени за опасността, която ние представляваме за тях.

Нашата човешка идентичност е базирана на идеята за изключителност,

че ние сме специални уникални снежинки предопределени да доминараме над останалия свят.

Хората имат история на отказ да повярват, че други същества са способни да страдат както тях.

В средата на технологичната революция, René Descartes спорел, че животните са “mere automata” - роботи ако искате.

Следва, че нараняването на заек е нормално като да удариш плшена играчка.

Много от най-големите престъпления срещу човечеството са били оправдавани от техните извършители

на основата на това, че жертвите са повече животни от колко цивилни хора.

Дори по проблемно, е това че имаме икономически интерес да откажем права на роботите.

ако можем да заставим чувствителен AI - например чрез вид програмно мъчение - да прави това, което ние искаме,

икономическият потенциал е безкраен.

Правили сме го и преди.

Насилието е било използвано да накара останлите хора да работят.

И никога не сме имали проблеми да излезем с идеологически обосновки.

Собствениците на роби са настоявали, че робството е хубаво за робите: слага покрив над главата им и ги учи на Християнство.

Мъжете, които са били против правото на жените да гласуват, спорели че е в интерес на жените да оставят трудните решения на мъжете.

Фермерите спорели, че гледането на животни и храненето им оправдава ранната им смърт за нашите хранителни предпочитания.

Ако роботите станат чувствителни, няма да има недостиг на аргументи за тези, които казват,

че трябва да останат без права, особенно за тези, които имат печалба от това.

AI повдига сериозни въпроси за философските граници.

Ако се запитаме дали чувствителните роботи са съзнателни и заслужават права,

непременно ще се запитаме и елементарни въпроси като, какво ни прави хора? С какво сме заслужили да имаме права?

Независимо от, от това което мислим, въпросът трябва да бъде разрешен скоро.

Какво ще правим ако роботите започнат да изискват свои собствени права?

Какво ще научим за себе си от желанието на роботите за права?

Нашите приятели в Wisecrack направиха видео точно по този въпрос , използвайки философията на Westworld.

Wisecrack са разгледали поп културата по уникален и философски начин.

Натиснете тук за да видите видеото им и да се абонирате за техният канал.