Видео

Транскрипция

Тероризмът е нещо ужасяващо, особено когато се случва близо до нашия дом,

а не в някое отдалечено място.

Никой не иска да се страхува - ето защо бихме направили всичко, така че страхът да изчезне.

Единственото, което ни интересува в такива моменти, е сигурността.

В последните няколко години стана все по-нормално

гражданските свободи да се оронват, а правителствените организации да шпионират гражданите и да

събират и съхраняват личната им информация.

Без значение дали симпатизираш на десни или леви политически убеждения,

това не бива да продължава.

Нека се вгледаме в данните и да се запитаме откровено:

“Всичко това осигури ли ни безопасност?”

След последиците от 11-ти септември, щатското правителство заключи,

че законът в страната не е бил на нивото на технологиите.

Ето защо то създава “Програма за следене на терористи”,

за да прихване всякакъв вид комуникация, свързана с Ал-Кайда.

Служебите са уверени, че ако програмата е била в сила преди 11-ти септември,

то терористичните атаки можеше да бъдат предотвратени.

Съвсем скоро обаче новата програма бе използвана за доказването на вина чрез асоцииране.

ФБР използва имиграционни записки, за да идентифицира

арабски и мюсюлмански чуждестранни граждани в Щатите.

Използвайки тези основания, 80 000 души бяха принудени да се регистрират,

други 8 000 бяха свикани за разпити във ФБР

и повече от 5 000 бяха задържани като превантивна мярка в ареста.

Нито един терорист не беше открит в тази акция, известна още като

най-агресивната национална кампания за етническо профилиране

след Втората световна война.

Колко често срещана практика за държавните агенции в последствие стана

това да се събират и запазват личните данни на гражданите

стана явно след изтичането на документите от Сноудън през 2013 г.

Те показаха как щатската Агенция за национална сигурност може да изиска информация

за потребителите от фирми като Майкрософт и Гугъл

в допълнение на факта, че ежедневно събират данни като

имейли и списъци с контакти.

Ето как вместо да се съсредоточат върху престъпниците

правителствата насочват вниманието си все повече към всички.

Но ако търсите игла в купа сено,

добавянето на повече сено би затруднило намирането на иглата, нали така?

Всеки успех, който Агенцията за национала сигурност обявява в последните няколко години,

всъщност е в резултат на добре познатото класическо наблюдение.

Въпреки големите надежди програмата за наблюдение на Агенцията за национала сигурност

не е успяла да спре нито една голяма терористична атака.

Например, един от терористите по време на Бостънския маратон вече е бил мишена на ФБР.

Ето защо нямаме нужда от още масиви случайно събрана информация,

а ни трябват по-хитри начини, чрез които да използваме информацията, с която разполагаме.

Шпионските агенции също се стремят да премахнат шифроването.

В ранната 2016-та ФБР поиска от Епъл да остави вратичка,

чрез която да изключи инкриптирането на iPhone-а на терорист.

Епъл публично отказа - не само защото подобен инструмент може да се използва

за нарушаване на личното пространство на съвестни граждани по цял свят,

но и от страх, че следващата стъпка на правителството ще бъде да поиска достъп

до технологии, използвани от милиарди граждани -

страх, споделен от експерти по сигурността и криптографи.

Няколко седмици по-късно ФБР разкри, че те самите са хакнали телефона,

и призна, че са подвели населението за нуждата от вратичка,

което поставя под въпрос съвестността на шпионските агенции

в дебата за личното пространство и сигурността,

особено имайки предвид, че Агенцията за национална сигурност вече може да

включи микрофона на iPhone-а или камерата на компютъра ти

без да забележиш.

Притесненията около това са често контрирани с аргумента:

“Ако няма какво да криеш, то няма за какво да се притесняваш.”

Но подобно обяснение е силно подтискащо.

Да искаш определена част от живота ти да остане лична

не означава, че всъщност правиш нещо лошо.

В крайна сметка в момента живеем в демокрация.

Но си представи вредата, която може да бъде нанесена с наличието на всички тези данни

и толкова лесен достъп до устройствата ни.

Антитерористичните закони позволяват на властите да разследват и да наказват

престъпления, които нямат нищо общо с тероризма по много агресивен начин.

Ако дадете по-мощни оръжия на силите на реда, те ще ги използват.

Ето защо демократичната прозрачност е от такова значение:

дори тези инструменти и закони да не бъдат използват срещу теб днес,

те могат да се обърнат срещу теб утре.

След Парижките атаки от ноември 2015 г. например,

Франция подсили своите антитерористични закони,

давайки на органите на реда по-големи правомощия да провеждат домашни обиски

и да поставят лица под домашен арест.

В рамките на седмици се появиха доказателства, че тези правомощия са били използвани

извън предназначението им - за потушаването на протести за климатичните промени например.

Правителствата на Испания, Унгария и Полша

въведоха закони, ограничаващи свободата на събрание и на словото.

Свободата на изразяване и на пресата в Турция

бе сериозно подрината в последните няколко години

с изпращането в затвора на хора, критикуващи правителството.

Тези действия по никакъв начин не ни помагат в борбата срещу тероризма.

Дори да приемем, че мотивацията зад всички тези действия и нови закони е благородна,

не бива да даваме на избраните от нас правителства да ограничават личните ни свободи,

защото това именно терористите печелят.

И още по-лошото е, че ако не внимаваме

бихме могли да се озовем в държава на наблюдението.

Данните са ясни - подриването на правата и масовото наблюдение

няма да ни доведат до особен успех,

но със сигурност ще промени естеството на обществото ни.

Тероризмът е сложен проблем

без просто решение.

Никоя служба за сигурност не може да спре няколко човека

да направят бомба в мазето си.

Не трябва да забравяме за принципа на пропорционалност.

Създавайки входни врати, чрез които може да се придобие достъп до милиони телефони

не е същото като претърсването на нечия къща.

В повечето държави законът осигурява широк обхват от действия,

включително и таргетирано наблюдение.

За да се възползваме от съществуващия потенциал,

имаме нужда от по-добро международно сътрудничество

и по-ефективни държавни практики що се отнася до сигурността и външната политика,

по-добро прилагане на настоящите закони вместо нови, по-строги такива

които подриват свободите ни.

Подтикнати от страха, нека да не унищожаваме това, с което най-много се гордеем:

демокрацията и основните ни права и свободи.

Това видео бе заснето с подкрепата на Patreon.com

и Платформата за европейски свободи www.liberties.eu