Видео

Транскрипция

Когато боговете дарили крал Мидас с едно желание, той пожелал всичко, което докоснел, да се превръща в злато.

Мидас бил във възторг. Дървета, камъни, сгради – всичко било златно.

Но скоро открил с ужас, че и храната му се превръщала в злато.

Когато прегърнал дъщеря си, за да успокои болката си, осъзнал грешката си твърде късно.

Най-богатият човек на света е гладен, съкрушен и самотен.

На човечеството се сбъдва подобно желание, когато се научваме как се превръщаме кафява миризлива слуз в магия – пластмаса.

Евтина, стерилна и удобна, тя променя живота ни.

Но това технологично чудо излиза, леко, извън контрол.

Пластмасата е превзела нашата околна среда.

Нахлула е в животните, които ядем, и сега си прокарва път и в нашите тела.

Какво е пластмаса?

В по-голямата част от историята, хората използвали неща намерени в природата, за да задоволят нуждите си.

Но откритието на пластмасата, преди около 100 години, напълно променя света ни.

Пластмасата се прави от полимери – дълги повтарящи се вериги от молекулни групи.

В природата полимерите са навсякъде; стените на клетки, коприната, косата, черупките на насекоми, ДНК.

Но е възможно и да бъдат създадени изкуствено.

Като се разбие суров петрол, и молекулите му се пренаредят, ние можем да създадем нови синтетични полимери.

Синтетичните полимера имат невероятни свойства.

Те са леки, издръжливи и могат да приемат почти всякаква форма.

Тъй като не се нуждае от обработка на ръка, пластмасата може лесно да се произвежда масово

и суровите ѝ материали (суровини) са налични в големи количества

и изключително евтино. И така започва Златната ера на пластмасата.

Бакелитът се е използвал за механични части; ПВЦ – за тръби, електрични части и кутии.

Акрилът е устойчива на чупене алтернатива на стълклото и найлонът е за опаковки и военна екипировка.

Днес почти всичко е поне частично направено от пластмаса.

Дрехите ни, телефоните, компютрите, мебели, машини, къщи и коли.

Пластмасата отдавна е престанала да бъде революционен материал, вместо това става боклук.

Чаши за кафе, торбички или нещо за опаковане на банан. Вече не се замисляме много за това.

Пластмасата просто се появява и после изчезва.

За жалост, не изчезва.

Тъй като синтетичните полимери са много издържливи, на пластмасата ѝ трябват между 500 и 1000 години, за да се разпадане.

Но някакси сме решили да използваме този много здрав материал за неща, които се изхвърлят.

40% от пластмасата се използва за опаковки.

В САЩ опаковките представляват 1/3 от всичкия боклук, който се произвежда годишно.

От откриването ѝ сме произвели около 8,3 млрд. тона пластмаса.

335 милиона тона само през 2016 г.

Повече от 6,3 млрд. тона пластмаса са станали отпадъци от 1907 г. насам.

Събрани на едно място, това би било куб със страна 1.9 км.

И какво направихме с всичкия този отпадък?

9% бе рециклиран, 12% изгорян.

Но 79% са все още навън.

Много от него отива в океана – около 8 млн. тона на година.

Това е толкова много пластмаса, че до 2050 г. ще тежи повече от всички риби, взети заедно, в океана.

Тъй като е навсякъде, морските животни постоянно се хващат в нея и я поглъщат.

През 2015 около 90% от морските птици са изяли пластмаса.

Много животни гладуват със стомаси пълни с неразградим отпадък. През 2018 г. мъртъв кашалот е намерен в Испания.

Той е изял 32 кг пластмасови торбички, мрежи и барабан.

Макар и това да е трагично и да е страхотно за корици на списания, има и много по-широко

разспространена форма на пластмаса.

Микропластмаса.

Микропластмасата представлява парченца, по-малки от 5 мм.

Някои от тях се ползват в козметични продукти, паста за зъби,

но повечето идват от плаващи отпадъци, постоянно изложени на УВ лъчение.

И така стават на все по-малки и по-малки парченца.

51 трилиона такива частички се носят в океана,

където е още по-лесно да бъдат погълнати от всякакви видове морски живот.

Това е разтревожило учените,

особено заради здравните рискове от химикалите, които се добавят към пластмасата.

БПА например прави бутилките прозрачни,

но има доказателства, че влияе на хормоните ни. DEHP прави пластмасите по-гъвкави,

но може да причини рак.

Би било доста зле ако микропластмасите са токсични, защото пътуват нагоре по хранителната верига.

Зоопланктонът яде микропластмаса, малки риби ядат зоопланктона.

Както и мидите, раците и хищните риби – а всички те се оказват на трапезата ни.

Микропластмаси са били открити в мед, морска сол, бира, чешмяна вода и в домашната прах около нас.

8 от 10 бебета и почти всички възрастни

имат осезами количества фталати, често срещана пластмаса, натрупваща се в телата.

И 93% от хората имат БПА в урината си.

Няма много изследвания в тази област и засега и не сме напълно сигурни.

Имаме нужда от още проучвания преди паниката да бъде оправдана.

Но е сигурно, че се случили много неща, които не сме планирали. И сме изгубили контрол

над пластмасата, което е доста плашещо.

И за да сме сигурни, направо да забраним пластмасата, нали?

Уви, малко по-сложно е от това.

Замърсяването с пластмаса не е единственото предизвикателство за околната ни среда.

Някои от заместителите на пластмаса, които бихме ползвали, влияят по-силно върху околната среда по различни начини.

Например:

Според скорошно проучване на датското правителство,

производството на торбичка за еднократна употреба изисква толкова малко енергия и създава доста по-ниски CO2 емисии

в сравнение с памучна чанта, която трябва да се ползва около 7000 пъти

преди да има по-слаб отпечатък върху околната среда отколкото пластмасовата торбичка.

Оказваме се с комплексни взаимовръзки – всичко има някакво въздействие

и е трудно да се намери правилният баланс помежду им.

Пластмасата също помага да се разрешават проблеми, за които нямаме удачни отговори в момента.

Глобално, 1/3 от всичката храна не се изяжда и се оказва гниеща по бунища, където отделя метан.

И най-добрият начин за съхраняване и пестене на храната все още са пластмасовите опаковки.

Също е важно да се отбележи откъде идва главното замърсяване в света сега.

90% от всичкия пластмасов отпадък, който навлиза в океана, идва от само 10 реки в Азия и Африка.

Само Янгдзъ в Китай отмива 1,5 млн. тона пластмаса в океана всяка година.

Държави като Китай, Индия,

Алжир или Индонезия

са се индустриализирали с впечатляващи темпове през последните десетилетия,

трансформиращи животите на милиарди души.

Това развитие е толкова бързо,

че инфраструктурата за отпадъци не може да смогне със събирането и рециклирането на отпадъци от новата индустрия.

Ако политиците в Европа и САЩ искат да адресират този проблем,

инвестирането в инфраструктурата на развиващите се държави е също толкова важно,

колкото и борбата със замърсяването вкъщи, чрез кампании или обновяването на продукти, с цел

намаляване производството на пластмаса.

Идеята е, че докато не погледнем към проблема със замърсяването с пластмаса от глобална гледна точка, няма да можем да го разрешим.

Замърсяването с пластмаса е сложен проблем.

Открихме магически материал и си прекарахме добре с него,

но трябва да сме внимателни или точно като Мидас, ще се озовем в свят, какъвто не сме желали.

Дневните ти действия имат огромно влияние – каквото правиш, има значение!

Отказвай пластмаси за еднократна употреба. Убеди приятелите ти и семейството да направят същото.

Настоявай компании и политици да вземат нужните стъпки, за да поддържат океаните ни чисти и храната ни безопасна.

Заедно можем да се преборим със замърсяването с пластмаса.

Това видео е съвместно с кампанията на ООН Околна среда за чисти океани.

Ако искате да предприемете действия и да обърнете вълната на пластмасата, отидете на cleanseas.org и направете своето заявлание.