Видео

Транскрипция

Живото е съвсем различно от неживото - или пък не?

Физикът Ервин Шрьодингер определя живота така:

Живите неща предотвратяват разпада си, преминавайки в състояние на равновесие.

Какво означава това?

Да си представим, че вселената е папката Ви с изтеглени файлове.

В началото е била подредена, но с времето е станала по-хаотична.

Влагайки енергия, можете да въведете ред и да я подредите.

Това правят формите на живот.

Но какво е животът?

Всяка форма на живот е изградена от клетки.

Накратко, клетката е робот с белтъчна природа, прекалено малък, за да усеща и преживява каквото и да е.

Има свойствата, които преписваме на живота:

има стена, която я отделя от околната среда и въвежда ред,

регулира се и поддържа едно и също състояние,

и приема вещества, за да живее.

Расте, развива се,

реагира на промени в средата

и подлежи на еволюция.

Освен това се размножава.

Но от всички съставки на клетката, нито една не е жива.

Едни частици реагират с други, създават химични реакции,

които създават други, а те от своя страна трети реакции и т.н.

Всяка секунда в клетката протичат милиони химични реакции,

формирайки сложна мрежа от процеси.

Една клетка може да синтезира хиляди видове белтъци,

някои съвсем прости, други сложни белтъчни комплекси.

Представете си, че карате кола със 100 км.ч и постоянно я обновявате

с части, които събирате по пътя.

Така действат клетките.

Но нито една част от клетката не е жива, всичко е нежива материя,

задвижвана от законите на вселената.

Та животът съвкупност от всички тези протичащи едновременно процеси ли е?

Животът на всяко живо същество някой ден достига своя край.

Целта на всичко това е да предотврати този край, като се репликира,

а под Това, имаме предвид ДНК.

Животът е донякъде просто обект, който пренася генетична информация.

Всяко живо същество подлежи на еволюция и

тази ДНК, която изгради най-добре приспособилия се индивид, ще продължи да съществува.

В ДНК ли се изразява животът тогава?

Ако извадите ДНК от обвивката и, тя определено е много сложна молекула,

но сама по себе си не извършва нищо.

Тук идва ред на вирусите, които наистина усложняват нещата.

Те са, казано накратко, вериги РНК или ДНК в малка обвивка,

на които им е нужна клетка, за да съществуват.

Не сме сигурни дали са живи или неживи.

Въпреки това на Земята има над 225,000,000 куб.м. вируси.

Явно не им пука какво мислим за тях.

Съществуват и вируси, които се вграждат в мъртви клетки и ги съживяват,

за да им бъдат клетки-гостоприемници.

Или пък митохондриите.

Те са енергийни фабрики за повечето еукариотни клетки и

някога са били бактерии, които са “станали партньори” с по-големи клетки.

Все още съдържат своя ДНК и могат да се делят,

но вече не са живи. Мъртви са.

Тоест за разменили живота си, за да оцелее тяхното ДНК.

Значи формите на живот могат да преминават към неживи, стига това да е в полза

на генетичния им код.

Тоест животът е просто информация, която осигурява просдължението на своето съществуване.

Ами изкуственият интелект?

Според общата ни представа сме много близо да създадем живот

в компютрите.

Само въпрос на време е технологията да се развие дотолкова.

Това не е научна фантастика,

много учени работят в момента по този въпрос.

Дори може да се спори, дали компютърните вируси са живи.

Така значи. Какво е животът тогава?

Частици, процеси, ДНК, информация?

Доста бързо се объркаха нещата.

Но едно е сигурно,

идеята, че животът е съвсем различен от неживото,

защото съдържа някакъв метафизичен елемент

или се води по различни принципи, от тези, характеризиращи неживото,

се оказа грешна.

Преди Чарлз Дарвин хората са разграничавали себе си от останалите

живи същества, защото нещо магическо ни правело по-различни.

Веднъж приели факта, че и ние сме плод на еволюцията,

сме променили разбиранията си коренно.

Но колкото повече се развиват компютрите и представата ни за живота,

толкова по-близо отиваме до това, да създадем машина, която се вписва в понятието ни за живот,

и толкова повече бива разколебана представата ни за нас самите.

Това ще се случи рано или късно.

Ето ви още един въпрос,

ако всичко във вселената е изградено от едно и също,

значи ли това, че всичко във вселената е мъртво,

или всичко във вселената е живо?

Че е само въпрос на усложнение?

Значи ли това, че не можем да умрем,

защото никога не сме били живи?

Че не сме забелязали, че животът и смъртта са абстрактни понятия?

Че сме много по голяма част от света около нас, отколкото си мислим?

Не гледайте нас, ние нямаме отговори.

Само въпроси, над които да помислите.

В крайна сметка, това, че мислим, ни кара да се чувстваме живи

и ни дава малко успокоение.

Субтитри Аmara.org Превод: Любо