Видео

Транскрипция

Някога спорили ли сте за ядрената енергия?

Ние сме, и мислим, че е доста объркващо и разочароващо,

затова нека потърсим истината по въпроса.

Всичко започва през 40-те години на 20-ти век.

След ужаса на войната и използването на атомните бомби,

ядрената енергия изглежда като мирно продължение за новата технология,

помагаща на света отново да стъпи на крака.

Въображението се развихря с пълна сила.

Ще стане ли електричеството безплатно?

Ще помогне ли ядрената енергия за заселването на Антарктика?

Ще има ли атомни автомобили, самолети и къщи?

Изглежда, сякаш това ще се случи само след няколко години.

Едно нещо е сигурно: бъдещето е на атомната енергия.

След няколко години еуфорията намалява,

щом става ясно, че ядрената енергия е много сложно и скъпо нещо.

Превръщането на теорията в практика е лесно на хартия,

но много сложно в истинския живот.

Освен това, частните компании смятат, че ядрената енергия е рискова

инвестиция, и предпочитат да се придържат към газта, въглищата и петрола.

Но много хора не желаят да изоставят

възможностите на атомната ера, на вълнуващата нова технология.

Перспективата за много евтино електричество,

възможността да си независим от вноса на петрол и газ,

а в някои случаи - тайното желание да имаш атомни оръжия -

са основна мотивация за продължаване на разработките.

Звездният миг на ядрената енергия идва през 1970-те г., когато

войната в Близкия изток довежда до космически цени на петрола.

Търговските и инвестиционни интереси се развихрят със смайващи темпове.

Повече от половината ядрени реактори по света са построени

между 1970 и 1985 г.

Но какви точно реактори да се строят, предвид многото различни типове,

налични по това време?

Състезанието печели неочакван кандидат -

реакторът с лека вода.

Не е много иновативен, нито популярен сред учените,

но има някои решаващи преимущества.

Наличен е, работи, и не е ужасно скъп.

Как работи реакторът с лека вода?

Основният принцип е учудващо прост:

загрява вода чрез принудителна верижна реакция.

Ядреният разпад освобождава милиони пъти повече енергия,

отколкото която и да било химическа реакция.

Много тежки, на ръба на стабилността елементи, като уран-235,

биват бомбардирани с неутрони.

Неутронът е погълнат, и резултата е нестабилност.

В повечето случаи атомът се разпада на бързо движещи се по-леки елементи,

малко свободни неутрони, и енергия под формата на радиация.

Радиацията загрява водата, а освободените неутрони повтарят процеса с други атоми,

освобождаващи още неутрони и радиация в строго контролирана верижна реакция.

Много по-различно от бързата, разрушителна реакция в атомната бомба.

В реактора с лека вода се използва забавител за контрол на енергията на неутроните.

Прави го обикновената вода, което е много практично, щом тя и без това се използва

за задвижване на турбините.

Реактора с лека вода е масово използван, защото е прост и евтин.

Въпреки това той не е нито най-безопасният, нито най-ефективният или технически най-елегантният

ядрен реактор.

Ядрената треска продължава по-малко от десетилетие;

през 1979 г. АЕЦ “Три Майл Айлънд” в Пенсилвания

едва избягва катастрофата, когато ядрото на реактора се разтопява.

През 1986 г. аварията в Чернобил застрашава цяла Централна Европа

с радиоактивен облак, а през 2011 г. бедствието във Фукушима

разпали нови дискусии и притеснения.

Въпреки, че през 80-те години са построени 218 нови реактора,

техният брой и общия дял на атомната енергия в производството на електричество не се увеличава

от края на 80-те години.

Какво е положението днес?

Атомната енергия задоволява около 10% от световното потребление.

В експлоатация са около 439 реактора в 31 страни.

В строеж към 2015 г. са нови 70 реактора,

повечето в бързо развиващите се страни.

Общо 116 нови реактора са планувани за строеж в целия свят.

Голяма част от реакторите са строени преди повече от 25 години по доста стара технология.

Над 80% от тях са различни видове реактори с лека вода.

Днес много страни са изправени пред дилема: скъпа подмяна

на остарелите реактори с по-ефективни, но недостатъчно изпитани модели,

или да се откажат от атомната енергия в полза на по-нови или по-стари технологии

с различна цена и влияние върху околната среда.

И така, трябва ли да използваме атомната енергия?

Аргументите “за” и “против” ще ви предоставим следващата седмица.

Абонирайте се, за да не ги пропуснете!