Видео

Транскрипция

Има ли граница, която никога няма да пресечем?

Има ли места до които никога няма да достигнем, независимо колко опитваме?

Излиза, че има.

Дори и със научно-фантастична технология, ние сме приклещени във част от Вселената.

Как е възможно това? И колко далеч можем да отидем?

Ние живеем във тихо кътче на Галактиката; Спираловидна галактика със среден размер.

• голяма около 100,000 светлинни години -

Състояща се от милярди звезди, газови облаци, тъмна материя. черни дупки, неутронови звезди,

планети и супер масивна черна дупка в центъра на галактиката.

отдалече, нашата галактика изглежда плътна, но наистина, съдържа повече празно място.

Със сегашната ни технология, пращането на човек до най-близката свезда би отнело хиляди години

Така, че нашата галактика е доста голяма.

Обаче Млечният Път не е сам

Заедно със Галактиката Андромеда, и още повече от 50 галактики-джуджета,

е част от “Локалната Група”

част от космоса около 10 милиона с диаметър светлинни години.

тя е част от стотиците галактически групи в “Laniakea Supercluster” (супер скупчване)

което е част от милионите супер скупчвания,

които съставят наблюдаемата вселена.

Сега, за момент, нека приемем, че имаме славно бъдеще.

Човечеството става цивилизация от тип 3

и не е пометено от извънземни,

и развива до междузвездно пътуване, базирано на нашето сегашно разбиране на физиката.

В този най-добър случай, колко далеч можем да стигнем?

Ами, локалната група

Това е най-голямата структура в което човечеството някога ще бъде.

Докато несъмнено е огромна, локалната група е само около 0.00000000001% от

наблюдаемата вселена.

Помислете за това число за момент

Ние сме ограничени до милиардни от един процент от наблюдаемата вселена.

Простият факт е, че има лимит за нас, и че

толкова много части от Вселената която никога няма да можем да докоснем, си е страшно.

Защо не можем да отидем по-далеч?

Ами, всичко това е свързано със природата на нищото.

Нищото, или празното пространство, не е празно, има енергия присъщо в него.

така наречените “квантови нестабилности”

На по-малък мащаб има постоянно движение, частици и анти-частици

появяащи и унищожаващи се.

Можете да си представите квантовия вакуум като бълбукаща част:

със гъсти и не толкова гъсти части.

Сега, нека се върнем 13.8 милиарда години, когато “космическата фабрика”

се състояло от нищо.

Точно след Големият Взрив, събитие познато като Космическа Инфлация, наблюдаемата вселена,

се е разширила от размера на лимка до трилиони километри, за части от секундата.

внезапното разтягане на вселената е било бързо и екстремно.

така и тези квантови непостоянства се разширили.

субатомичните раазстояния са станали галактически разстояния.

със по-гъсти и не чак толкова гъсти области.

след инфлацията, гравитацията започнала да придържа всичко заедно.

В най-големият мащаб, разширението било прекалено бързо и мощно

за да се преодоли, но в по-малък мащаб, гравитацията победила.

Така, през времето, по-гъстите райони на вселената

станали групите от галактики като тази в която ни живеем сега.

Само неща във Локалната Група са свързани гравитационно.

Но почакайте, какъв е проблема тогава?

Защо не можем да пътуваме от еднат област до друга.

тук, тъмната енергия усложнява нещата.

Преди около 6 милиарда години, тъмната енергия се е възцарила

Просто е невидима сила или ефект който причинява

и забързва разширенито на Вселената.

Не знаем защо, или какво е тъмната енергия, но можем да изследваме ефекта й.

В ранната Вселена е имало по-големи студени петна около локалната група.

които са израстнли в скупчвания от хиляди галактики.

заобиколени сме от много неща, но нито една от тези структури или галактики.

извън локалната група, не са гравитационно свързани.

Така, че колкото повече Вселената се разширява,

толкова по-голямо е разстоянието между групите.

След време, тъмната енергия ще избута всичко останало по-далеч,

така другите групи, галактиги и всичко останало ще станат недостижими.

следващата галактическа група е вече на милиони светлинни години,

но всички се движат по-далеч от нас със скорости които не можем, въобще да се надяваме да постигнем.

Може да напуснем локалната група и после да летим в междузвездния космос,

в тъмнината, но никога няма да пристигнем никъде.

докато ставаме по-изоставени, локалната група ще стане по-здраво обвързана,

и се слеят в една голяма елиптична галактика със неоригинално име “Милкдромеда”

след няколко милиарда години

Но става по-депресиращо:

в някой момент галактиките извън локалната група ще са толкова далеч

че те ще са прекалено бледи да се засекат, и няколкото фотона които ни достигат,

техните дължини ще се разширят толкова, че ще станат незасечими.

След това никаква информация извън локалната няма да може да ни достигне.

Вселената ще се оттегли от погледите.

И ще е тъмна и празна във всички посоки, завинаги.

Ако бъдеш роден в бъдещето в Милкдромеда,

ще мислиш, че си в единствената галактика във Вселената.

когато погледнат към празният космос, ще виждат само повече празнота и тъмнина.

те няма да могат да видят фоновата радиация.

няма да могат да научат за Големият Взрив.

няма да има начин да знаят за сегашното време

за природата на разширяващата се вселена, как е започнала и как ще свърши.

ще мислят, че вселената е статична и вечна.

Милкдромеда ще е голям остров във тъмнината, който и той бавно става тъмен и по-тъмен.

но пак, със нейните трилиони звезди във локалната група

достатъчно голяма за човечеството

в края на крайщата, още не сме разбрали как да напуснем слънчевата ни система

и имаме милиарди години да изследваме нашата галактика.

имаме невероятният късмет да живеем в перфектният момент на време да видим,

не само нашето бъдеще и далечно минало.

Изолирани и дистантни като локалната група, ние можем да възприемем цялата вселена

като огромна и вълнуваща каквато е сега.

последвайте неговия блог за астрономията тук.

Може да ни подкрепите директно на Patreon или нашият Kurzgesagt пазар тук

Наистина помага.

Страхотно е, че гледате до тук, така че направихме плейлиста със още за Вселената.