Видео

Транскрипция

За по-голямата част от нашата история, човешкото население е нараствало бавно,

докато нови открития не са ни донесли храна,

и са удължили животите ни.

Само за един век човешкото население се умножава четворно.

Това води до апокалиптични виждания на пренаселена Земя,

но върхът на човешката раждаемост всъщност е бил през 60-те години.

Оттогава, раждаемостта пада рязко надолу, заради развитието и индустриализацията на държавите.

Световното население се смята, че ще стигне 11 милиарда до края на века.

Но голямата картина крие детайлите.

Нека разгледамe един регион по-точно.

Субсахарска Африка.

През 2019, континентът е бил дом на 1 милиард души, живеещи в 46 държави.

Въпреки че раждаемостта е намаляла през последните няколко десетилетия

пак остава пъти по-висока от други части на света.

Въпреки че някои прогнози очакват 2,6 милиарда човека,

други гледат към 5 милиарда до 2100.

Такъв растеж би бил огромно предизвикателство за всяко общество,

но Субсахарска Африка също е най-бедният регион на Земята.

Та - Субсахарска Африка обречена ли е?

И защо прогнозите имат разлика от 2,4 милиарда човека?

Както винаги - сложно е.

Субсахарска Африка е измислена идея,

и по много начини, не особено сполучлива.

Ботсвана е толкова далеч от Сиера Леон,

колкото Ирландия от Казахстан.

И имат точно толкова много помежду си.

Но без да обобщаваме малко,

това видео би било един час!

Говорили сме и с много учени за това видео,

и те не бяха съгласни с много неща.

Главно, колко раждаемостта влияе на бедността.

Потрудихме се колкото можем да обобщим проучването ни и казаното от тях,

но не го приемайте за чиста монета,

и разгледайте източниците ни, където всичко е обсъдено по-детайлно.

Добре, нека разгледаме световната перспектива пак.

Преди няколко десестилетия, много азиатски държави бяха в подобно положение като Субсахарска Африка днес.

Голяма част от населението е живеела в огромна бедност,

и раждаемостта е била много висока.

Вземете за пример Бангладеш.

През 60-те години, средностатистическата жена e имала по 7 деца.

1/4 от тях умират преди да станат на 5,

а от оцелелите,

само едно се научава да чете и пише.

Продължителността на живота е била около 45 години,

и дохода на глава от населението е бил един от най-ниските в света.

Започвайки през 60-те,

Бангладеш започва програма за планиране на семейството

основана на три основни идеи:

1. Образованието помогнало да се промени женската перспектива.

Жените с по-високо образование обикновенo искат по-малко деца

и стават майки по-късно в живота си.

2. По-доброто здравеопазване намалило детската смъртност,

което довело до родители, които искат по-малко деца,

защото можели да ги очакват да оцелеят.

3. Доставчиците носели презервативи и на най-отдалечените места

което довело ползата на презервативи от 8% през 1975,

до 76% през 2019.

Заедно, тези мерки силно забавили раждаемостта.

През 1960, средната бангладешка имала 7 деца.

През 1995 - 4,

и, през 2019, намаляват на 2.

Това също изменя държавните демографика и икономика.

Преди, много деца се раждали,

но умирали преди да дадат нещо на обществото.

Когато по-малко деца умират и по-малко се раждат, нещата се променят.

Децата получават образование,

и се превръщат в продуктивни възрастни.

Правителството е успяло да премести някои от ресурсите си

за намаляването на детската смъртност към подпомагането на икономиката.

През 2024, Бангладеш се очаква да се повиши от категорията на най-неразвити държави

до статуса на развиваща се икономика.

Други азиатски държави като Южна Корея, Индия, Тайланд или Филипините

са минавали през подобни процеси,

често даже по-бързо.

Инвестирането в здравеопазване и образование намалили раждаемостта,

което променя състава на населението

и помага на правителството да подпомогне икономиката.

Защо не се случи същото навсякъде в Субсахарска Африка?

Африка, като цяло, постига успех с намаляването на детската смъртност,

но особено в Субсахарска Африка

образованието се подобрява по-бавно отколкото в други части на света.

И, въпреки че като цяло ползата на презервативи се е удвоила в региона от 1990,

несрещнатата нужда за модерна контрацепция при юношите все още е към 60%.

Причините за това са сложни,

и е невъзможно да се даде един отговор.

Африка е голямо място с различни култури и хора.

Но има няколко главни фактора.

Много Субсахарски нации са страдали под колонизацията само допреди няколко десетилетия

и са имали трудни транзитни периоди към независимостта.

Младите нации често били етнически хетерогенни и с липса на единство.

Много региони нееднократно страдали от граждански войни,

военни конфликти или нестабилни правителства,

което прави разширяването на инфраструктурата и здравеопазването много трудно.

Така Африка има по-лоша начална точка от Азия.

Чуждата помощ и прилагането ѝ, по-точно през Студената война,

също е продължителен проблем.

Но тази тема е твърде сложна за съкращаване в няколко изречения,

затова ще направим отделно видео на тази тема в бъдеще.

И последно, има културни аспекти, които

правят обсъждането на семеен план в Африка трудно.

Критиците казват, че намаляването на раждаемостта е смущаване на културата и традициите.

Но да не обсъждаш проблем няма да го разреши.

Не всички тези неща се отнасят за всяка държава в региона.

Говорим за 46 държави все пак,

някои от тях изключително проблемни,

други вече процъфтяващи,

всички различни и изправени пред различни проблеми.

Ако раждаемостта продължава да расте по този начин,

субсахарска Африка може да се сдобие с повече от 4 милиарда човека до 2100.

Добре. Какво може да се стори тогава?

Всъщност, много!

Най-вече, инвестиране и помощи, които подпомагат изграждането на образователна система,

семейно планиране и здравеопазване.

Изненадващо, малки промени могат да имат голямо влияние.

Примерно, ако жените се сдобиват с по-добро образование

и имат дете само 2 години по-късно.

Тази малка разлика между това и следващото поколение

ще доведе до 400 милиона по-малко хора през 2100,

с 3,6 милиарда като цяло.

Ако образованието и семейното планиране се направят достъпни за всяка африканка,

универсалният достъп до презервативи прави имането на деца избор.

Ако семействата могат да изберат колко деца да имат,

прогнозите за раждания падат с 30% - 2,8 милиарда човека.

Това не е само теория.

Вече има примери, които са причина за оптимизъм.

Етиопия, африканската държава с второто най-голямо население,

има забележим прогрес за сравнително малко време.

Подобрявайки здравеопазването води до спад на детската смъртност.

От 20% до 7% от 1990.

И до 30% от ежегодния бюджет е бил инвестиран в образованието,

а броят на училищата се увеличава по 25 за две десетилетия.

Та, накратко казано,

има сериозни предизвикателства занапред,

но те далеч не са неразрешими.

Субсахарска Африка не се нуждае от съжаление или подаръци,

а от внимание и честно инвестиране.

Това е регион богат на ресурси, култура и потенциал.

Ако нещата вървят добре,

ще видим обрат подобен на този, който виждаме в по-голямата част от Азия

през последните 30 години

Това видео е последното от серии, направени с помощта на спонсориране от Bill and Melinda Gates Foundation. Проучането си е наше иначе. Разгледайте го в описанието!