​

Мога да помагам на хората, ако пипам малко по-грубо.

Неетично е.

Съпругът ти те тормози психически. Напусни го.

Добре.

ОТ ПРОДУЦЕНТА БИЛ ЛОРЪНС

Тревожа се за теб.

• [Джими] Тъгувам за нея.

[плаче]

Вцепенен си.

ДЖЕЙСЪН СИЙГЪЛ

[Пол] Ще оставиш мъката да те удави или ще я пребориш…

ХАРИСЪН ФОРД

…и ще изплуваш?

• Кой знае!

Изчезвай.

​

ПАРИЖ

[Гомес изпъшква, вдишва]

[приятелка] Как се чувстваш?

[Гомес] Много изморена.

[приятелка] Искаш ли си хапчетата?

• [Гомес] Тц.

[приятелка] Знам какво ще кажеш… но трябва.

[щракат фотоапарати]

• [неясен говор] Добро утро, Селена.

[Гомес] Ще ви обещая нещо.

Ще ви издам само най-мрачните си тайни.

19 декември.

Трябва да престана да живея така.

Защо се отдалечих толкова от светлината?

Всичко, за което копнеех, го постигнах и направих.

Но то ме уби.

Защото все Селена ги интересува.

[репортери крещят] Селена!

• [овации]

[множеството пищи]

[репортер 1] Селена Гомес, сингълът “Гуд Фор Ю” жъне успехи.

[репортер 2] Нарекоха я “царица на социалните мрежи”.

Здравей, Хауард.

[репортер 3] Гомес и Бийбър се разделиха.

• [репортер 4] Пак ли?

Не се имам за рокзвезда.

[Фалън] За “Ривайвъл”…

• [овации]

…говорят, че този албум ще е номер едно.

Турнето ще е през май, нали?

• [Гомес] Ще съм на турне през май.

О, в “Ел Ей Спортс Арина” съм.

Ъм, след два дни си тръгвам и започва турнето.

Фризьорите и гримьорите са при мен и всеки ден опитваме нови неща.

Правим проби и умуваме какво ще направим за идентичността на шоуто.

[Гомес] Това харесва ли ни?

• [неясен говор]

В огледалото изглежда сякаш прозира.

От пайетите е. [засмива се]

• Ще махна малко от средата.

Пред вагината слагат едни неща.

[стилист 1] Добре.

• От онези плоските.

Прозвуча странно.

• [стилист се засмива]

Ако бях мъж, щях да съм по дънки и да сменям само тениската.

Щях да слагам шапка…

• [смеят се]

…и да не ми пука.

• [свисти цип]

На бюста стои добре. Не знам.

• [дизайнер] Как е?

Искам бюст.

• Колко си официална.

[Гомес] Вагината ми…

[стилист 1] Не е…

• …във всеки костюм.

Не на теб, присмивам се на себе си.

• [стилист 2] Ела да видиш.

[стилист 3] Не, моята вагина е.

• Моята е.

Искам да имам тяло, с което да се гордея, и дупе, каквото нямам.

Приличам на дете.

• [стилист] Да.

Не искам да има: “О, чакай”.

• [неясен говор]

Сега ще заприличам на жена, не на 12-годишно момче.

[на пиано звучи “Ху Сез”]

♪ Не искам да съм друга. ♪

♪ Да. ♪

♪ Накара ме да се съмнявам. ♪

ПОСЛЕДНА РЕПЕТИЦИЯ

♪ Не съм била достатъчно добра. ♪

♪ Но кой си ти да съдиш, щом ти несъвършен си? ♪

♪ Сигурна съм, че има неща в теб, които искаш да промениш. ♪

♪ Но ако питаш мен, не искам да съм друга. ♪

♪ На-на-на-на-на… ♪

♪ На-на-на-на-на… ♪

♪ Не съм кралица на красотата, но намирам себе си за красива. ♪

♪ На-на-на-на-на… ♪

♪ На-на-на-на-на… ♪

♪ Имаш пълното право на хубав живот. ♪

♪ Хайде, кой ти казва? ♪

♪ Кой ти казва, че не си идеална? Кой ти казва, че не си заслужаваш? ♪

♪ Кой ти казва, че само ти страдаш? ♪

♪ Повярвай ми, това е цената на красотата. ♪

♪ Кой казва, че не си хубава? ♪

♪ Кой казва, че не си красива? ♪

♪ Кой казва? ♪

[тананика]

♪ Роклята е твърде дълга ♪

♪ и не ми харесва как се отваря. ♪

Много тъпо.

[приятелка 1] Кое е тъпо?

• Всичко. Изглежда зле.

[Гомес плаче] Просто… нямам представа какво правя, по дяволите. [подсмръква]

[приятелка 2] Кога го почувства?

• Ъъ, в началото. [подсмръква]

Един глас в главата ми ми натяква пропуските.

Онова беше зле. И онова. О, виждаш се на големия екран.

Леле, изглежда доста нескопосано.

После се спъвам във… дрехите

и това… ме отчайва…

• [приятелка 2] Да.

…и не ми се пее. [подсмръква]

Напрежението ме задушава, защото искам да покажа най-доброто.

А аз… аз не… [подсмръква] Не знам какво мисли Джон.

Искам да говоря с него, не искам да го разочаровам

и да мисли, че е подписал договор с хлапе от “Дисни”…

Джон се усмихваше широко.

• Куфееше.

[приятелка 1] Въобразяваш си.

• Стана ми гадно заради песента.

Той ми се обади тази сутрин за песента с Джъстин

и аз…

• [приятелка 1] С диджея ли?

Кога ще се почувствам уверена да пея сама?

[мениджър] Не мисли за това.

• Кога ще…

Кога ще ми е добре да пея сама и да не изпитвам нужда от партньор?

Толкова…

• [мениджър] Вече е така.

[приятелка 1] Джон.

Много съжалявам.

• [Джаник] За какво?

Не искам да съжаляваш, че си подписал договор с мен или че трябва…

ДЖОН, “ИНТЕРСКОУП РЕКЪРДС”

Страхотна си.

• И двамата стояхме до теб.

Костюмът беше зле. Всичко беше зле.

• Беше страхотна. Много ми хареса.

Може ли прегръдка? Ще те гушна. [засмива се]

Беше изумителна.

[приятелка 2] Да.

• Как само изпя…

[приятелка 1] Джон стоеше ето така и…

• Кефех се, беше супер.

[Гомес] Като дете ли съм?

Не.

• [приятелка 2] Не.

Искам да се откъсна от миналото си, а то все напомня за себе си.

Ти си най-големият си враг.

Не се оставяй негативните ти мисли да те погълнат.

Костюмите, осветлението и сценографията могат да се сменят.

Ако не искаш на сцената, пей долу.

На теб трябва да ти харесва, не на хората. Представлението е твое.

Не съди себе си толкова строго.

Джон, благодаря.

• Беше ми приятно.

Съжалявам. Благодаря ти.

• До скоро.

Благодаря. Наистина ми хареса.

Благодаря.

[подсмръква]

• [приятелка] Оо.

Съжалявам. [плаче]

Много ми дойде.

[жена от екипа] Идват.

[неясен говор]

ПЪРВАТА ВЕЧЕР

[Гомес] Тереза?

• [Тереза] Хей.

Взе ли апарата за кръвно?

• Тук е.

[асистентка] Заради лупуса е, нали?

• Да.

Просто да натисна ли?

• Аха.

В норма е, нали?

• Идеално.

[асистентка] Откъде знаеш?

• 109 на 78 е добре.

На здрав човек като теб кръвното обикновено е 120 на 78.

Но когато е високо,

кръвното ми е към 150-145, а долната граница е 100.

Тогава мога да направя инсулт.

• Ужас.

[асистентка] Ясно.

Стига да е под 120…

• Апаратът тук ли да стои? В твоята…

Може би в автобуса.

• Добре.

Нека е с нас, за всеки случай.

[мениджър] Носим ти подарък и те оставяме.

[засмива се]

• Първо това. От мен и Зак.

АЛИЙН И ЗАК, МЕНИДЖЪРИТЕ

Нещо, което ти събрахме за турнето.

[Гомес] Какво е това?

Всеки ден по една дума талисман, за да мислиш…

[Моргънрот] На тоалетката ти.

…за теб. За всяко представление е различно.

Много мило.

• [Гомес] О, боже.

Виж тези.

• [жена] Сладко е.

Това ни разплака.

Всеки ден ще избираш една.

Толкова е красиво.

• Не е ли яко?

Много благодаря.

• Обичаме те.

[Кешишян] Струва ли ти се, че имаш твърде много срещи с фенове?

По график имат час и половина. Надали ще се проточи толкова.

Какво мислиш?

• Понякога прекаляват.

Имам рожден ден.

• Така ли? Честит рожден ден.

Благодаря.

• На колко си?

На 13 години.

• О, боже.

От 3-годишна всяка година празнувам рождения ти ден.

Моя рожден ден?

• Правя тържества с торта и песни.

Много си мила. Благодаря.

• [жена] Да ви снимаме?

Насам.

• Супер.

[жена] Три, две.

• Снимайте.

Красива си.

• [майка] Не плачи.

[жена] Оо, готово.

Ще напишеш ли “скъпа номер едно”?

Ами добре.

• [смеят се]

[Гомес се засмива]

Имам няколко приятелки.

[смее се]

• Аз…

Може ли да съм номер едно?

Да.

• Добре.

[неясен говор]

• [звучи пиано]

[жена от екипа] Чували сме доста неуместни неща.

♪ …Алилуя… ♪

Благодаря ви за труда, който положихте.

За мен това означава повече, отколкото си представяте.

Това е най-важното ми турне.

Затова всеки ден рухвам психически.

Надявам се да вдъхновим публиката и много да се забавляваме.

Благословени да са краката ни, ръцете ни, инструментите ни - всичко.

Осветлението, Баз, Мелиса.

Обичам ви, хора. Амин!

• [екипът] Амин!

[овации]

[звучи “Ми Енд Дъ Ритъм”]

♪ Оо, страстта е общото между нас. ♪

♪ Няма значение какъв си, ♪

♪ захвърли задръжките си с мен, о. ♪

♪ Всеки иска да бъде докосван и да консумира любовта. ♪

♪ Но не пускай любовна песен. ♪

♪ Когато танцувам, ♪

♪ няма нужда от думи. ♪

♪ Остави се на привличането, ♪

♪ докато енергията не прелее. ♪

♪ Оо. ♪

♪ Да, всичко, от което имам нужда, ♪

♪ е ритъмът, у-ху. ♪

♪ Аз и ритъмът. ♪

♪ У-ху, нищо да не застава между нас. ♪

♪ Да, ритъмът, у-ху. ♪

♪ Само аз и ритъмът, у-ху. ♪

[публиката] ♪ Кой го казва? ♪

♪ Ще ми кажеш ли кой казва това? ♪

♪ Да, кой казва това? ♪

♪ Кой казва? Кой казва, че не си идеална? ♪

♪ Кой казва, че не си заслужаваш? ♪

♪ Кой казва, че само ти страдаш? ♪

♪ Повярвай, това е цената на красотата. ♪

♪ Кой казва, че не си хубава? ♪

♪ Кой казва, че не си красива? ♪

[публиката и Гомес] ♪ Кой го казва? ♪

[овации]

• По дяволите.

[щракане]

• [фен] Селена!

До Биг Бен сме, юху!

• [смеят се]

[звучи “Ми Енд Май Гърлс”]

♪ Аз и дружките ми, аз и дружките ми. ♪

♪ Аз и моите дружки. ♪

[пеят мариачи]

[“Ми Енд Май Гърлс” продължава]

• [неясен говор]

[репортер 1] Имала проблем с дрогата…

[репортер 2] Селена прекалява с купоните.

[овации]

Да започваме!

[фенове викат]

• [форсира двигател]

Излизам на сцената. Пожелайте ми късмет.

• [овации]

[звучи “Соубър”]

♪ Не знаеш как да ме обичаш, когато си трезвен. ♪

♪ Когато бутилката се опразни, ме теглиш… ♪

[фен] Селена, обичам те.

• [папарак] Заради Джъстин ли се лекува?

[репортер] Той има нова приятелка.

• [папарак 2] Ревнуваш ли?

♪ Писна ми от твоята любов. ♪

Върна ли се към чашката?

Селена, къде е алкохолът?

• Пак ли се пропи?

[Гомес] Пейте.

• [викове]

[публиката] ♪ Писна ми от твоята любов. ♪

♪ Тя ме разстройва. ♪

Умирах.

• [мъж от екипа] Да.

[Гомес] Какво ми убягва? Какво ми трябва?

• [приятел] Всички бяха на крака…

Хора, твърде много станахте тук. Съжалявам.

[приятел] Не анализирай.

• [Гомес] Не.

[приятел] Радвай се.

• Радвам се.

Не ми харесва. [изръмжава]

[вдишва дълбоко]

Много е трудно още да си момиче и вече да си откачила.

Другото, което ме вбеси, беше преобличането.

Скъса се единият ръкав, после другият

и цялата долна половина се съдра.

♪ Ооо… ♪

[репортер] Кажи за Джъстин.

• [репортер 2] Унила ли си?

[репортер 3] Уморена ли си?

• [репортер 4] Винаги е.

[папараци викат]

Понякога още със събуждането не намирам мотивация.

СЛЕД 55 ПРЕДСТАВЛЕНИЯ ТУРНЕТО Е ОТМЕНЕНО

[репортер] Селена лекува тревожност, паническо разстройство и депресия.

[репортер 2] Имала проблем с дрогата.

[репортер 3] Купонджийският живот превзема нея и кариерата й.

[асистентка] По едно време тя каза, че не й се живее.

ТЕРЕЗА, БИВША АСИСТЕНТКА

Не вярвах на ушите си.

В онзи момент погледът й беше празен.

В него цареше мрак и се уплаших.

Тогава разбрах, че нищо друго не е важно, освен да се приберем у дома.

Трябваше да поговорим с нея сериозно.

РАКЕЛ, ПРИЯТЕЛКА

Като я питахме какво става, казваше, че не знае и не може да го обясни.

“Ще ми се да можеше да усетиш какво ми е.”

Мислите й бяха много объркани, тя чуваше гласове.

Те се усилваха все повече.

Пречупиха психиката й.

Селена Гомес е в тежко състояние, ъъ, от две седмици.

Миналата година тя се бореше с лупус и присаждането на бъбрек я спаси.

Левкоцитите й бяха силно намалели през последната седмица на септември.

Медицинско състояние, което доведе до емоционален срив.

[репортер 2] Опитвала се да извади системите си.

Била толкова зле, че я откарали в психиатрична болница.

Научихме за срива й от Ти Ем Зи.

Обадиха ми се…

МАНДИ, МАЙКАТА НА СЕЛЕНА

…да ме питат защо дъщеря ми е в болница с нервен срив.

Тя не искаше да има нищо общо с мен

и се страхувах, че ще умре.

[Стивънс] Ако някой видеше каквото видях аз и състоянието й в болницата,

нямаше изобщо да я познае.

Бях съкрушена,

защото психозата може да трае от дни до седмици, месеци,

години и цял живот.

Държиш се, доколкото можеш, и се опитваш да помагаш.

Това е най-трудното нещо.

Да си легнеш с надеждата, че тя ще е жива на другия ден.

[Гомес] Мислите ми често превземат ума ми.

Боли ме, като се сетя за миналото.

Искам да знам как да дишам отново.

Обичам ли себе си?

Как да се науча отново да дишам?

[вдишва дълбоко]

[Тийфи] Чудо е, че тя се пребори.

[проплаква] Но остава страхът, че отново ще й се случи.

Толкова мъчно ни беше.

[Гомес] Научих, че имам биполярно разстройство.

Ще бъда честна - не ми се лежеше в психиатрична болница.

Не исках,

но и не исках да съм в плен на собствените си мисли.

Мислех, че това е краят ми и ще си остана така завинаги.

Затова казвам на хората, че имам най-добрите приятели и близки,

най-вече мама и пастрока ми Брайън.

Не биваше да им говоря така

и да се отнасям с тях така, както правех понякога. [подсмръква]

Те знаеха, че не съм го искала, и когато се събудих, казаха…

[запъва се] Казаха какво се е случило, но ми обясниха…

Знаеха, че не мислех наистина онова, което им говорех.

Наистина се тревожеха за мен и искаха да знам, че ме обичат.

Не виждаха нещо различно в мен от предишната вечер.

Но когато говоря с тях за това, не спирам да им повтарям

колко много съжалявам.

Помня някои свои постъпки.

Бях наистина много лоша.

И до ден днешен им благодаря и им се извинявам за всичко…

Те постоянно ме успокояват, че когато са научили диагнозата,

всичко им се е изяснило.

Казват, че вече съм в отлично здраве,

радват се да ме видят оздравяла и никога не биха загубили надежда.

Не са я загубили, макар че им дадох много поводи за това.

[запъва се] В по-добро психическо състояние съм, но…

[въздъхва] Знам ли.

Понякога не мога да го обясня.

[звучи пиано]

[свири]

• Не.

Обърках се.

Когато ме изписаха, не знаех как ще приема диагнозата си.

Ами ако отново ми се случеше?

Ами ако следващия път не оцелеех?

Трябваше да продължа да проучвам.

И да живея ден за ден.

Като малка се страхувах от гръмотевични бури.

Отраснала съм в Тексас и се боях, че бурите носят след себе си торнадо.

Мама ми даваше детски книжки,

в които се обясняваше за гръмотевиците.

Казваше, че колкото повече научавам,

толкова по-малко ще се плаша.

И това ми помогна.

[малката Гомес] Обичам те.

Обичам те. [целувка]

• [неясен говор]

[Гомес] Мама винаги ме е учила да не се боя от живота.

Тя има силен дух.

• [Тийфи] На вратата ли се удари?

[Гомес] Била ученичка, когато ме е родила.

Пробвала да работи всевъзможни неща.

[Тийфи] Малката.

Казвала, че няма да се откаже.

“Няма да се откажа, ще направя живота си по-добър.”

[Тийфи] О, надомна работа. 145 долара на ден.

“Обработване на поща за местна компания.”

Да, хей, ще се справя.

• [бърбори]

[Гомес] Мама ме родила, докато била ученичка в гимназията.

[бърбори]

Тате?

[Гомес] С тате се разделиха, когато бях на пет.

Баба и дядо ме гледаха, докато мама беше на работа.

…изпей онази песен за дядо.

[пее неясно]

[пее, бърбори]

[малката Гомес] Здрасти, тате.

[Гомес] Не мога да си представя какво му е било на татко.

Виждам те.

[Гомес] Съжалява за много неща.

Казваше ми: “Съжалявам, дъще, не знам как да говоря с теб”. [подсмръква]

Но ме караше да се чувствам

най-хубавото момиченце.

И да мисля, че мога да направя всичко и че никой не е достоен… [подсмръква]

Той много ми липсва…

но го знае, така че…

Снимай нея и снимай нас, става ли?

[Тийфи] Отивай там.

• Чакай, идвам.

Ще снимам.

[двете] Приятелки завинаги.

• [Тийфи] Само това ли ще кажете?

Добре. [шепне]

[Гомес] Братовчедка ми Присила е може би най-близкият ми човек след майка ми.

Бяхме неразделни.

[неясен говор, смях]

И до днес тя е всичко за мен. Тя ми е семейство.

Всъщност така и не направихме онези неща.

[Тийфи] Накъде?

• Недей…

За чай в “Чикън Експрес”.

• [Тийфи] Добре.

[Козме] Ако обичаш ролца, имат.

Не, ще… [засмива се] Исках само чай.

[Гомес] Искаме три.

• [Козме] Три, ъъ, чая…

Единият - с повече лед.

• [Гомес] Моля.

[служител] Сега.

Не говори през мен.

• Ами не каза “моля”.

Щях да кажа.

[Гомес] Като се прибирам у дома,

винаги ходя на местата, които си спомням.

Не искам да загубя тази част от мен.

[входен звънец]

[приятелка] Идваш ли тук?

[входен звънец]

• [рецепционист по домофон] Бип!

[неясен говор]

• Привет…

Първо трябва да видя шофьорската книжка, моля.

Шофьорска книжка?

• Да.

Добре.

• [приятелка] Ето, вземи.

На всички с теб.

• О.

[засмива се] Аз нямам.

Няма значение. [запъва се] Идвах тук, като бях по-малка.

Ъм, казвам се Селена. Не исках да ви безпокоя. Благодаря.

За нищо.

• Чао.

Добре, чао.

[приятелка] Тя има.

[жена] Ти… Кой има книжка?

• Май всички.

[приятелка] Имаме.

[Мингъс] Идвала е тук…

• Преди.

Исках да видя…

• [жена] Добре.

[Мингъс] Учителка ли сте?

[запъва се] Секретарка.

• Ясно.

Работя в канцеларията.

[неясен говор]

[Гомес] Здрасти.

Успокойте се.

Помагате ли? На колко години сте?

[всички] На 13 г.

[Гомес] Браво. Знаете ли, че учех тук?

[всички] Да.

• [Гомес] Нима?

Бях влюбена само в Дилан Алварадо, ъм…

В Сами в началното.

Добре. Сами Родригес.

После в Дилан Алварадо, Кийт Мопин…

• Кийт.

Илай беше някъде в онзи период.

• Хм. Не, не съвсем. Наистина ли?

Да.

• Добре.

И след това в Матю от “Дани Джоунс”. Това е.

Никой от тях не ме харесваше.

Но, както вече казах, те съжаляват.

• Да, просто казвах. [засмива се]

[Козме] Когато беше дете, тя беше отшелник.

В училище не общуваше с много хора.

Имаше… две-три приятелки,

но не и много гаджета, ако разбирате. [засмива се]

Влизах да си взема храната

и сядах на дълга маса.

Обикновено сама.

• [приятелка] Не…

[ученици поздравяват]

Здравейте. Казвам се Селена.

• [ученичка] Одеве те видях.

Ако не вярвате в себе си,

знайте, че само вие можете да попречите на целите си.

Продължавайте да следвате мечтите си.

Мотивиращо е.

• И така… О, аз…

Така ли?

• Супер.

[ученици ръкопляскат]

• Сритвайте задници… О, извинете.

[смях, възклицания]

• Задържана си след часовете.

Здравейте, ученици от средно училище “Дани Джоунс”.

Селена Гомес говори. Благодаря, че ми позволявате да смущавам часовете ви.

Само да напомня, че учителите ви не са толкова лоши.

Просто трябва да учите упорито. [засмива се]

Трябва да го прегърнеш, ще заплаче.

[ученик 1] Може ли автограф?

• Почитател е.

[ученик 2] О, боже.

Пак заповядай.

Може ли и на мен?

• [ученик 3] И на мен?

[врява]

[Гомес] Ето тук…

• [Мингъс] Не знам.

…отраснах.

Онова там е къщата ми.

[Мингъс] Така ли?

• [Гомес] Да.

[Мингъс] На бас, че отпечатъците ти още са там.

Ето това място…

Горките съседи, един тип пласираше дрога ей там.

Гледахме през прозорците, защото не ни пускаха навън.

Горките съседи.

• [Козме] Да.

Той спираше колата си, имаше дърво и… [цъква с език]

Вратата е същата.

• О.

Здрасти.

[мъж] Хей. [засмива се]

• Аз съм Селена.

Как си?

• Ти как си?

[мъж] Добре. Заповядай.

• Може ли?

[мъж] Да.

• Добре.

О, боже.

Ето тук

чистех риба от люспите.

• [Мингъс] Чистела риба.

[Гомес] Да.

[Тийфи] Селена, какво прави той?

• Реже и му тече кръв.

Това е стаята ми.

• [мъж] Разхвърляна е.

Може ли да видя дали рисунките ми все още са в дрешника?

О, изтрили са ги.

[Козме] Няма ли ги?

• Да.

Преди бях… влюбена в Коул и Дилан Спраус.

Влизах в дрешника и започвах да пиша.

• [Козме] Не.

Тук е написано нещо.

• Наистина ли?

Явно си била влюбена в Коул.

[Козме и мъжът се смеят]

• О, боже, не думай. [ахва]

Коул, съжалявам, ако видиш това.

[Козме] Бих яхнала…

Ъм, Кристиана?

• Да?

Тук… Баба ми може да ти покаже снимката.

Тя снима, а аз се гледам в огледалото. Тогава ме взеха в “Барни и приятели”.

[Кристиана] О, боже.

• [Козме] Говориш.

Снимана съм ето тук.

Всичко е чудесно, Барни.

♪ Тя ще заобиколи… ♪

[Гомес] Започнах работа, когато бях на 7 г.

Гордеех се, защото можех да избягам от живота си и да играя и пея.

Влюбих се в идеята да се откъсна от реалността.

Не спрях, продължих да го правя.

А като навърших 11 г. и се преместих в Лос Анджелис,

исках само да работя, обичах работата си.

Но накрая, след толкова много време,

започнах да се чувствам безполезна.

Някак изпитвах самота.

Когато започнах турнетата, проблемът се влоши.

Като излязох от последната клиника,

осъзнах, че щастието е в общуването.

Тук живее Джойс.

Присила, сигурни ли сме?

[Козме] Да. Искаш ли да питам баба?

Тя имаше къща за кукли, за която копнеех.

• [Козме] Затова ли оставяше лайна отпред?

Чарли го правеше.

• [смее се]

Все й се подиграваха.

Здрасти.

Здрасти, аз съм Селена.

• Наистина ли?

Идвах тук, когато Джойс… живееше тук.

Селена Гомес?

• Да.

Да.

Да. [смее се]

Тя тук ли е?

Да, тя е, ъъ… Защо не влезеш?

Сигурен ли си?

• Да.

Добре.

Пазите ли онази…

[Козме] Къщата за кукли?

• Не пускай друг.

[Гомес ахва]

• [Джойс] Как си?

О, боже. Здрасти, не ставай.

• [съпругът на Джойс] Благодаря.

[Джойс] Трябва.

• [Козме] Ето я къщата.

Това… Това е къщата за кукли! Не… ставай.

[Джойс] Не мога да стана.

[Гомес] Недей.

• Видя ли главата ми?

Страхотно изглеждаш.

Преодолях това, но тази година чупих глезен два пъти.

Не… мога да ставам.

• Да, какво става с теб?

Ами нищо интересно.

Хм. Съжалявам.

Счупих един пръст.

Как си със здравето сега?

[Гомес] Със здравето… съм добре. Лупусът ми е в ремисия.

Чудесно.

• Много се радвам.

Присадиха ми бъбрек преди две години

и засега всичко е наред.

Чудесно.

• Да.

Пия лекарства всеки ден.

• Лупусът е роднина на склерозата.

Наистина ли? Не знаех.

Много от симптомите си приличат. Склерозата е автоимунно заболяване.

Какво си спомняш за мен?

Помня… [въздъхва] как идвахме тук и с Чарли правехме пакости.

Добре. [засмива се] Чуйте самопризнания.

Така е. Извинявам се, ако…

• Не помниш ли нещо друго?

Помня. Ти ни пускаше тук, хапвахме курабии и отивах ей там…

Чаках да споменеш курабиите ми.

О, играехме с къщата.

• Жената с курабиите.

Май беше ей тук последния път.

• Да.

Точно така.

[Джойс, неясен говор]

• [Гомес се засмива]

О, боже мой, бях обсебена от къщичката, Джойс.

Радвам се, че те видях.

• [Джойс] Вълнувам се…

Веднъж питах Деби ще дойдеш ли да ме видиш.

Радвам се, че го направих.

• Ти дойде.

Аха.

• Нямаше нужда да питаш.

Нямаше.

[Джойс] И ти си болна.

• [Гомес] О, всички се оправяме.

Благодаря.

• Дано денят ти е прекрасен.

Ще се моля за теб.

• Благодаря.

[Козме] Чао.

Чао, Селена.

• [Гомес] Чао, благодаря.

[оператор] Благодаря.

• [Гомес] Беше ни приятно.

[оператор] Благодаря.

[Джойс, неясен говор]

[Гомес се смее] Обещавам.

[въздъхва]

Когато се разболях от лупус, много се уплаших.

Като се оправих, си помислих: “Мога да споделя опита си с други хора”.

Здрасти, мъник.

След трансплантацията свършихме много работа.

После се появиха психичните проблеми

и си помислих същото: “Вече знам какво им е на тези хора”.

Мисля, че няма случайни неща.

• Чао.

[Гомес] Бъди вярна на себе си, Селена.

Спри да се опитваш.

На никого не му пука какво правиш.

Важното е коя съм и да съм добре на този етап от живота си.

Благодарна съм, че имам семейството и приятелите си.

Благодарна съм, че съм жива.

Ще добавя още три абзаца, които написах.

“По-добри сме, когато говорим истината.

Казвам ви моята истина.”

• [Райт] Да.

“Страдах психически и емоционално

и не можех да се успокоя.

Сякаш цялата болка, тревожност и страх ме обзеха изведнъж.

Един от най-страшните моменти в живота ми.

Денят, в който… научих, че имам биполярно разстройство.”

[Райт] Никой не мисли, че трябва да кажеш, че си биполярна.

Ти си на 27 години и имаш цял живот да споделиш това със света,

освен ако не си твърдо убедена, че сега е моментът.

Добре.

• Никой… не възразява.

Просто това ще привлече вниманието на хората.

И съм сигурна, че означава…

че определени хора или режисьори няма да искат да работят с мен ли?

Но пък защо аз ще искам да работя с тях?

[Марино] Вярно е. Каквото решиш.

• Ще го съобщя.

[Марино] Да.

• Ще го кажа, няма проблем.

Това ще кажа.

• [Райт] Ще пише…

[радиоводещ] Гомес говори за борбата си…

• [радиоводещ 2] …звездата разкрива,

че се бори с депресията и тревожността, и преживяното я оставя…

[изпъшква] Имам ли време?

[оператор] Как си?

• [изпъшква] Не съм добре.

[Райт] От нерви ли е?

[Гомес] Изобщо не се чувствам добре.

[приятелка] Гладна ли е?

• [Гомес] Зле е.

[Райт] Какво?

• Какво стана?

Или е от нерви.

Възможно е.

Какво стана?

Гади ти се.

• Пари ми.

Да.

Здрасти, Ракел.

• [Стивънс] Здравей, Селена.

[Райт] Ракел, това е много сладко. Цяла дреха ли е?

[Стивънс] Не… Шантаво е.

[ръкопляскания]

[водеща] Добре дошли на ежегодната вечеря на психиатричната болница “Маклийн”.

Здравейте, ъм, много се радвам да съм тук.

Може да съм малко непохватна. [засмива се]

Ъм, да. Започнах, когато, ъм… Започнах работа, когато бях на 7 години.

Бързо се научих как да влизам в роля.

Съчетавах работата с ученето и връзките,

откакто се помнех.

Колкото и прекрасен да беше животът, вътрешно се измъчвах.

Миналата година, ъм… страдах психически и емоционално

и не можех да се успокоя.

Потърсих помощ

и лекарите ми дадоха ясна диагноза.

Още щом я чух,

разбрах защо съм страдала толкова много години

от депресия и тревожност.

Изправих се смело пред проблемите.

Като бях малка, мама ме учеше да не бягам от страховете и трудностите.

Сега съм по-щастлива, по-здрава

и владея емоциите и мислите си повече от всякога.

Много се радвам. Благодаря.

• [ръкопляскания]

[засмива се]

Хубаво ми става, като го споделям, защото го вярвам.

След толкова много години дойде моментът да го споделя с хората.

Но този път ми става хубаво, защото съм искрена.

Ъм, понякога страдам заради мислите и чувствата си,

но това не ме прави дефектна.

Не ме прави слаба.

По-маловажна.

Прави ме човек.

Аз имах същите проблеми и твоята история…

Ако не беше ти да дадеш гласност на проблема, нямаше да има промяна.

Куражът ти е забележителен

и… мисля, че спасяваш живот, сигурна съм в това.

Благодаря ти.

• Еха, надявам се, че съм…

Дано съм част от решаването на проблема.

• Благодаря ти. За мен е чест.

Вие сте хората, които спасяват живот, но каквото зависи от мен,

ще се радвам да го направя.

• Благодаря.

Достатъчно е, че открито говориш за психичните си проблеми.

Депресията и тревожността…

• Да.

Самата аз направих опит за самоубийство преди близо три години през октомври

и помня само… О, благодаря. [засмива се]

[Гомес] Искреността онази вечер ми помогна.

Пратих съобщение на Джулия Майкълс и Джъстин Трантър

и им казах, че съм готова да споделя, че съм тъжна.

Написахме песента за 45 минути. Най-бързо написаната от мен песен.

Пее се за много повече от изгубена любов. За това, че се уча да избирам себе си.

Да избирам живота.

[на пиано звучи “Луз Ю Ту Лав Ми”]

Надявам се хората да намерят прошка и покой.

♪ Обеща ми света и аз ти повярвах. ♪

♪ Поставях те на първо място. ♪

[плаче] Тате.

• ♪ Опожари моята гора ♪

♪ и я остави да изгори. Пя фалшиво на моя припев, ♪

♪ защото не беше твой. ♪

♪ Видях знаците и ги пренебрегнах. ♪

[песента продължава]

• Пее се

за това, че напълно си загубил индивидуалността си.

♪ Опожари целта ми. ♪

За да откриеш себе си наново.

♪ Харесваше ти чуждата болка. ♪

[викове на репортери]

[репортер] Обичаш ли Джъстин?

[Гомес] Нямах личен живот.

[папарак] Как ще коментираш годежа му?

[папарак 2] Кое харесваш у него?

Може ли да ида… да ям? Може ли… Отивам да ям.

Чувствах се преследвана от минала връзка, която никой не забравяше.

Но после преодолях това.

И вече не се страхувах.

Благодаря. Чао!

• [член на екипа] Така, ъм.

Това беше.

• Благодаря.

[викове]

“Очаква се Селена Гомес да попадне в топ 20 на класацията “Билборд Хот 100”.

С Адел ще са единствените жени в историята

с дебют на балада в топ 20.”

• [Мингъс] Да.

[Стивънс] Да.

• Плаче ми се.

[фенове викат]

Една от най-добрите ти песни?

• Да.

Най-добрата ти песен, нали?

• [овации]

[Гомес] Исках да съм честна.

Късметлийка съм, че имам възможност да радвам хората.

Трябваше да изживея възможно най-болезнената раздяла

и веднага след това да забравя всичко.

Беше… много объркващо, но мисля, че трябваше да се случи.

Накрая се оказа най-доброто, което ми се е случвало.

[Джаник] Посланието е…

• Не ме чу. Казах, че е най-хубавото нещо.

[Джаник] Извинявай.

• Прекъсна ме.

Спирам.

• [Джаник] Дай пак.

Не.

Какво ще ме питаш?

[Джаник] Беше ли най-хубавото, което ти се е случвало?

[смее се]

Да, беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

Кога ще издадеш албум?

През януари.

• [Джаник] Яко.

Искам да знам дали ще пътуваш,

има ли проблеми, или…

• Ще ходя в Кения и в Лондон.

Добре.

• [засмива се]

Предстоят шест забавни седмици.

Пее ли ти се на Музикалните награди?

• Да.

И, ъм, добре.

Ако искаме това…

• Искам.

…ще го обсъдим сега.

• Идеално.

Добре.

• [въздъхва] Коремът ми.

[Моргънрот] Гладна ли си?

• Не.

[Моргънрот] Добре ли си?

• Май е от нерви.

Хладно е. Искаш ли нещо връхно?

Умирам от жега.

• Значи си в правилната стая.

Като в сауна е.

• Като в иглу.

Студено като в иглу.

Ще ме уморите, но…

• Хайде отначало.

Трябва да тръгвам.

• Добре.

Като че… О.

• Добре ли си? Извинявай.

[Моргънрот] Май е от напрежението.

• [член на екипа] Мм, да.

[член на екипа 2] Да.

• Добре.

[член на екипа 3 се засмива] Да.

[Гомес] Не бях се качвала на сцена повече от две години и не знаех дали съм готова.

Но каква полза има от песен, ако се боиш да я пееш?

След наградите отивах в Кения.

От години имах лекарска забрана да пътувам заради бъбрека, но вече бях готова.

С Ракел щяхме да посетим ученици в основно училище и колеж за млади жени.

Помогнах за събирането на пари за строежа на двете учебни заведения.

Знаех, че ще е изтощително, но само тогава можех да отида преди новия албум.

[извиква]

Това е, край.

• Свърши ли?

Това е. Браво.

• [ахва]

Добре.

• [мед. сестра] Вдишай дълбоко и издишай.

[сестрата се засмива]

[Стивънс] Ох. Здрасти, скъпа.

[Гомес] Направи ли го?

• Да.

Браво.

• Полегнала съм.

Боли ли те?

Да, трудно си вдигам ръката.

Ох, скъпа моя.

Сега знаеш какво ми беше.

• Знам. Ти преживя повече от мен.

Канех се да кажа, че не знаеш.

• [засмива се]

Гордея се с теб.

• Благодаря.

[репортер] Дълго чаканото завръщане на Гомес на музикалните награди.

Първата й изява…

ДЕН ПРЕДИ НАГРАДИТЕ

…две години след премеждията с Бийбър и почивката от шоубизнеса.

♪ Не обърнах внимание на всички признаци. ♪

♪ Розовите очила изкривяват образа. ♪

♪ Опожари моята… ♪

[изпъшква]

[музикален педагог] От… нерви е.

Ако оставиш мускулната памет да се събуди

и не го мислиш много, ще стане от само себе си.

Искам да имаш вяра в себе си.

Сел, ще изпеем нещо различно.

Тази ще изпеем.

• Добре.

Започвай.

С пълно гърло!

• Тази не е моя.

Дори не я помня цялата.

Все тая. Пей каквото знаеш.

[Лорън Дейгъл, Гомес] ♪ Боря се с гласовете в ума си, ♪

♪ които ми казват, че не ставам. ♪

Давай!

♪ Всяка лъжа, която ми казва, ♪

♪ че никога няма да съм достатъчно добра. ♪

[въздъхва]

Бог да ми е на помощ.

[викове]

[звучи “Луз Ю Ту Лав Ми”]

♪ Обеща ми света и аз ти повярвах. ♪

♪ Поставях те на първо място. ♪

♪ Опожари моята гора. ♪

♪ И я остави да гори. Пя фалшиво на моя припев, ♪

♪ защото не беше твой. ♪

[репортер 1] Гомес получи паническа атака…

[репортер 2] Пя фалшиво…

[репортер 3] Не може да пее след 10 години на сцена, а взема милиони.

[репортер 4] …тревожността не изчезва.

Тя казва, че лупусът я засилва.

[Тийфи] Здрасти. Тя се събуди.

[Стивънс] Здрасти.

• [Гомес] Хей.

[Стивънс] Оо, как си?

[приятелка] Хей, Уини. [целувка]

Взех ти супа и онова, ъм… [говори неясно] нещо с шунка и сирене.

[Мингъс] Алийн ме пита дали искаш, докато си в Лондон за промото след Кения,

да отидеш до Париж за един ден и после да се прибереш.

Ще бъдеш ли с мен, Ракел?

• [Стивънс] Да.

Добре.

[Мингъс] Няма ли да ти дойде в повече?

Мм, не, но и не искам да прибързвам. Не съм правила промо от години.

Най-омразното ми нещо на света.

[Стивънс] Но ми се струва, че ще е супер, защото се вълнуваш за новия албум…

[Гомес] Мм.

• …в който си искрена.

Не ми се говори за работа.

[Стивънс] Добре.

• Да гледаме филм.

Искам почивка.

[приятелка] От всичко ли?

• Тц. Не. Имам много работа.

Хънтър, искаш ли да влезем първи…

[Джаник] Знам, че не следиш календара си, но ще пътуваш за Африка.

Да, първо отивам в Кения,

а после в Лондон и Париж за промотиране на албума.

Съгласна ли си да опиташ да свършиш всичко

в следващия месец?

• Аха.

Не се тревожа.

[Джаник] Остават клипът, кампанията, песента.

Аха.

[служител] Нали няма компютри…

• Не. Да се събуем ли?

[служител] Да.

• Да.

Да тръгваме. Юху!

“МАСАЙ МАРА”, КЕНИЯ

Юху.

• Благодаря.

Добре дошли.

Казваме, че е благодат.

• Кое?

Когато вали дъжд.

Това е благодат?

• Да.

Тук смятат дъжда за благодат.

[Стивънс] О, страхотно.

• Оо! Опа! [засмива се]

[водач] Вземи. Можем да се облечем. Да снимаме ли?

Няма проблем.

• [водач] Може ли?

Здравейте.

• [ученичка] Здрасти.

Как се казваш?

• Анисия.

Анисия? Аз съм Селена, приятно ми е.

• Да.

Здравейте, аз съм Селена. Ъм, идвам тук по линия на “Ние”

и искам да ви поздравя за желанието ви да се образовате.

Много… се радвам да съм тук.

[Анисия] До кой клас си учила? Завърши ли 12-и клас?

Ъъ, завърших осми…

• Аха.

…а до 12-и клас учех на снимачната площадка.

Да речем, пет часа, а после работех…

Аха. Леле.

Ами… беше интересно

да се обучаваш пред компютър. Не е истинско.

[ученичка] Еха.

Но за мен беше… добре. Получаваше се.

[Анисия] Миналата година направихме група

и пяхме твоя песен…

♪ Кой казва, че не си съвършена… ♪

[смях]

• [Гомес] О, моята песен.

Една от любимите ми.

• [ученичка] ♪ Кой казва? ♪

[всички] ♪ Кой казва, че не си съвършена? Кой казва, че не си заслужаваш? ♪

♪ Кой казва, че само ти страдаш? ♪

[Гомес] Бях срамежлива ученичка и обикновено движех с две приятелки.

А, ъм, братовчедка ми беше капитан на мажоретния състав,

така че никой не се заяждаше с мен.

Братовчедка ми контролираше всичко, ъм…

• [Стивънс] Хм, добре.

Отраснах в семейство с осем деца. Родителите ми имат осем деца.

Мама ми каза, че искат да ме омъжат,

но в един момент казаха:

“Тъй като имаш стипендия и ще учиш в училище, нямаш нужда от нас”.

Те не плащат такса.

Казаха ми, че няма да ме омъжват.

[Стивънс] Интересно.

• Вярвате ли в любовта?

[ученичка се засмива] В любовта?

Вярвате ли в нея?

[смеят се]

Знам, че се обичате взаимно.

• [ученички] Да.

[засмива се] Любовта е дар.

[ученичка] Да.

• [Стивънс] Да.

Чакате я с нетърпение или първо уроците…

• [Анисия] За мен…

…и после любовта?

• [Анисия] Да.

Да имаш гадже или нещо такова.

Аз, ъъ, ще си намеря гадже, като завърша гимназия.

[цъква с език] Браво.

Не искам… да се разсейвам, засега мисля за училището.

Когато строиш къща, не можеш да започнеш от покрива.

Тръгваш от основата.

• [възкликват]

Нямам основата. Докато не се дипломирам… няма да мисля за такива неща.

[Стивънс се засмива] Браво.

Много добре го каза.

[говорят на суахили]

[Стивънс] Мм.

[говорят на суахили]

Казвам се Селена.

• Селена?

Да.

• Селена.

А ти?

• Ъъ, Даяна.

Даяна?

• Мм.

Красиво име.

• [засмива се] Мм.

[Стивънс] Ракел.

О, да. Тя казва, че има син.

• О, ясно. Синът ти сигурно е голям.

Дали ще ме хареса?

На колко години е?

[жена] На 20-21 години.

• [Стивънс] Чудесно.

[Гомес] Идеално.

• Още по-добре.

Най-вече за Селена. И двете сме на 27 г. Тя харесва по-млади мъже.

О, боже, какво? Ракел!

Това беше преди.

Безпокоя се, че лупусът ми се обажда.

Би ли го отворила?

• [Стивънс] Аха.

Ръцете не ме слушат.

[Стивънс] Треперят ли?

• Не… болят ме.

Като правя така, болят.

• [Стивънс] Защо?

Не знам. Лекарят каза, че не вижда възпаление.

Каза, че можем да разберем със сигурност, ако направя…

Благодаря.

• Аха.

Скенер или нещо такова? ЯМР.

• О, да.

Може и да го направя.

• Аха.

КОЛЕЖЪТ НА “НИЕ”

Казвам се Бети Чеп и уча за медицинска сестра.

Когато мерите кръвното налягане…

[Чеп] Сестрата работи с хора - успокоява ги, когато им е зле.

Чувствах, че това е моето призвание.

Татко беше пример за подражание.

Той ме научи, че в този живот трябва да си състрадателен,

да даваш на хората повече, отколкото получаваш.

Да.

Вярвам в Бог.

Винаги си казвам, че каквото и да мислят за мен,

каквото и да ми е отредил Бог,

ето това съм решила да постигна.

Удивително.

• Да.

И аз вярвам в Бог.

• Еха.

[Чеп] Семейството ми беше от средната класа,

но за жалост, когато бях в десети клас,

татко почина при катастрофа.

Мама нямаше пари за таксите за обучение.

Затова си стоях у дома шест години.

Носех дърва за огрев, събирах вода и вършех къщна работа.

През онези шест години се чувствах зле,

оставах с впечатление, че съм във все по-голяма тежест.

Бях обезсърчена и обезнадеждена.

Отидох до реката и ми се прииска просто да се удавя.

Да сложа край на всичко…

за да не гледам как страдат мама,

сестрите и братята ми…

Исках това да се свърши.

Поседях известно време и си казах:

“Ако сега сложа край на живота си, а аз съм първото дете в семейството…

какъв пример ще дам?”.

Еха.

• Съвзех се, взех водата и се прибрах.

След две седмици… ме извикаха на събеседване тук, в колежа на “Ние”.

Еха.

• [Чеп] Чудо е.

Вижте ме сега, давам добър пример на околните.

[двете] Да.

Хора ми се обаждат и искат да говоря с момичетата…

Обикновено им казвам, че дори всеки ден да се налага да правят нещо,

по-добре да не спират и някой ден ще стане чудо.

Да.

• [Чеп] Да.

Трябва да си много смел, за да искаш да сложиш край на живота си.

И да осъзнаеш, че не ти е отредено това.

Да.

• [Гомес] Съвсем сама.

Разбирам какво ти е било,

познато ми е чувството да искаш да си причиниш нещо.

Да се самонараниш.

• [Чеп] Да.

Радвам се, че се запознахме. [засмива се]

И за мен е чест, че те познавам. [засмива се]

[засмива се, подсмръква]

[гръмотевичен тътен]

[викове]

О. Ракел! Идвай.

[извиква]

[Гомес] Една от целите ми в живота…

От седем години обмислям, ъм,

да напиша закон.

• Да. О, еха.

Да има изискване за часове по терапия

в началните училища и гимназиите.

Когато си в детската градина,

те питат как се чувстваш.

Има усмихнато и тъжно лице, научаваш за емоциите,

което е чудесно, но защо не говорим за това и след детската градина?

Чувствата стават по-сложни…

• Да.

…и става… по-трудно да ги разбереш.

• Аха.

[домакин] Един въпрос?

• [Гомес] Давай.

КРЕЙГ, “НИЕ”

Кое те спира?

• Идеята я има.

Ъм, но мисля, че не съм способна.

• [член на “Ние”] Мм.

Че не ставам за това.

• [член на “Ние”] Мм.

Така се чувствах, докато растях.

[член на “Ние”] Аха. Да.

• [Гомес] Мм.

Но точно това те кара да изпитваш чувство

на състрадателност към другите.

Именно затова си идеалният човек.

[Гомес] Никога не съм се чувствала достатъчно добра.

Дори когато съм на сцената пред публика,

винаги ще намеря един човек, който не ме харесва, и ще му повярвам.

Искам да вярвам в себе си.

В Кения се запознах с толкова щедри хора.

Искам да усетя, че заслужавам да съм с тях.

[хлопка]

[Стивънс] Пак ще говорим.

За кое?

• За това.

О, сетих се. [подсмръква]

• Знам, че си тъжна.

Трябва да пътуваме през три месеца. Да планираме нещо такова.

Трябва да говорим и за това защо не обичаш да се прибираш у дома

и не включваш телефона си… Не бива да се чувстваш така.

Разбираш ли? Да намерим занимания,

които не те карат да се боиш да включиш телефона,

не те натъжават у дома, не те карат да мразиш работата си.

Разбираш ли?

• Мм.

Можеш да се занимаваш с неща, които да ти помогнат да преодолееш това.

Не е нужно да живееш постоянно в това състояние.

Това е бягство от реалността. Разбираш ли ме? Сякаш…

Или това е реалността?

Не е. Това е тяхната действителност…

Може да е твоя няколко пъти в годината.

Можеш да идваш като доброволка за една седмица,

но това… не е реалността.

♪ Искам да остана тук завинаги. ♪

♪ Не искам да затварям очи. ♪

♪ Искам да остана тук завинаги. ♪

♪ Не искам да затварям очи. ♪

♪ Искам да остана тук завинаги. ♪

♪ Не искам да затварям очи. ♪

♪ Искам да остана тук завинаги. ♪

♪ Не искам да затварям очи. ♪

[овации]

ЛОНДОН

[викове]

[клаксон]

[Гомес] Кой е този?

• [член на екипа] Папарак.

[Кешишян] В една кола са.

• [член на екипа] Цяла група са.

Тук е много шумно, Крис.

• [Крис] Знам.

Изживявам културен шок.

• [Крис] Знам.

[Мингъс] Селена? Добро утро.

• Аха.

[Гомес] Хей.

7 ч. е. След половин час идват стилистите.

[Стивънс] Сели?

О, не, сънувах кошмар.

В Кения нямах кошмари.

[приятелка] Да…

• Нямаше кошмари в Кения.

[Гомес] Какво казвах?

• Едва те чух, защото си мънкаше под носа.

Чух: “Имам кафе за всички”.

И се зарадвах.

• Тя ли го каза?

[приятелка се смее] А после…

[Стивънс] Тези неща ти дават платформа, чрез която можеш да пътуваш

и да правиш нещо полезно.

• Мм.

Въпреки че ти е трудно, така…

Може ли да поръчаш от онази тайландска храна?

[Стивънс] Тайландска храна в 7 ч.?

Да.

• Ще поръчам.

В студиото ни е абсолютната кралица…

Ооо.

• …Селена Гомес!

[овации]

[водещ] Албумът излиза.

• Да.

Взе си почивка от музиката. С какво се занимаваше?

Случиха се някои неща, лични и трудни.

Ъм, към края беше наложително.

Здравейте на всички. Аз съм Селена Гомес и отговарям на въпроси от интернет.

“Селена Гомес яде бисквити “Орео” с вилица.”

Ъм, страхотно. Правя велики неща за света.

Това интервю кое ти е за деня?

• Четвърто.

[Грийн] Четвърто?

• [Маскъл] Нима?

[викове]

• [Бар] Селена, сингълът ти

ме разчувства и искам да те гушна, да се завием и да бъбрим за момчета.

Мисля, че посланието на песента е, че не изпитвам нужда да говоря за момчета.

[папарак] Селена, за феновете.

Хей, Селена Гомес е и ще играя играта с емоджита.

Любимо странно съчетание от храни?

• Пуканки и сок от кисели краставички.

[репортерка] Кой е любимият ти цвят?

• Червеният.

“Магьосниците”.

[Гомес се смее]

• Спри.

Един диджей - една дума.

Маршмелоу.

Пухкав.

• Добре, това е. Благодаря.

[оператор] Благодаря.

• И аз.

О, съжалявам.

[въздъхва]

[член на екипа] Въпросите бяха странни.

• [хора от екипа се смеят]

Сякаш си пропилях времето.

Какво имам да правя?

[приятелка] Ставаме и след десет минути идват стилистите.

Съжалявам, заспах. Какво имам да правя?

[преглъща, смее се]

• [изсумтява]

С часовата разлика изпитваш определени чувства.

[фризьор] Кои са те?

• [Марино] Комбинация от всичко.

[фризьор] Не е умора.

• [Марино] Да.

[фризьор] Чувстваш се като в друг свят.

[Марино] В Космоса.

• [фризьор] Да.

[маникюрист] Пъхай.

[бипване]

[вой на сирени]

Идват за мен.

[смях]

[Стивънс] Като се върнем, е вечерята за рождения ден на Мариса.

[Гомес] В деня, в който кацаме? Не. Ще почивам.

Няма да ходя. На другия ден… снимам видеоклип.

Хубава работа.

Много ще ми дойде.

• Ще е готино.

Готино ще е, но няколко дни след това ще ти е зле.

Така е. Мислех, че ще искаш, но… Мм.

• Бих отишла.

Но няма да имам и ден за отдих.

• Ясно.

Мислиш ли, че се оплаквам от работата си?

Да… Така звучеше. [прокашля се]

Изобщо не е това. Ракел, казвах, че ми трябва почивка.

Не че е нещо лошо, аз…

• [прокашля се] Не, не е лошо.

Въпросът е как го каза.

Не се оплаквах от работата.

Оплакването ми беше, че би било добре да се наспя.

[прокашля се]

[Гомес въздъхва]

Мислиш, че съм неблагодарна…

• Няма такова нещо.

Просто ми се струва, че от дни не си на себе си,

и се опитвам да разбера какво ти е.

Изкарахме прекрасна седмица в Африка…

• Знам.

Тъкмо се събуждам.

Чу ме как казах на всички колко обичам Лондон.

Какво друго искаш?

Нищо.

[прокашля се]

Само питах дали си добре. Не изглеждаш щастлива.

Приятно ми е.

• Добре. Радвам се, че е така.

Не изглеждаш така, затова те попитах.

Каталясах.

• [кашля]

Аха.

[дъвче, кашля]

[френски фенове викат]

Уф.

Хей.

• [неясен говор]

[интервюиращ] Въпрос за новия ти албум - какво би искала да запомнят феновете?

Усетих, че това е точният момент да разкажа историята си,

преди да е станало късно.

Посланието ми с песента “Луз Ю Ту Лав Ми” беше насочено към другите.

Исках да покажа на хората, че не са сами,

че това чувство е толкова сложно

и едно от решенията е да останеш сам със себе си.

Ти си певица, актриса, продуцент, занимаваш се и с мода.

Ъъ, има ли нещо друго, което би искала да опиташ?

В бъдеще.

• Ъъ.

Ъъ, ще се занимавам с тези неща още известно време,

но когато започна да забавям темпо,

може би ще се заема предимно с филантропия.

Добре звучи.

• Да.

[изсумтява] Еха, благодаря.

• [смее се]

Оценявам го.

• [смее се] Благодаря.

Почувствах се разбрана.

Това ли беше?

[служител] Да.

• [член на екипа] Изнервих се.

Може ли да седна?

Да, скъпа. Влизай.

• [член на екипа] Приключихме.

[стилист] Ще те преоблечем.

Най-тъпото нещо, което съм правила.

• Какво има?

Край. Не мога повече да се занимавам с тези глупости.

Знаеш ли колко… безполезна се чувствам?

[изпъшква]

• Да.

Тя ми задаваше хубави въпроси,

но не следеше какво отговарям.

Не искам повече да го правя. Чувствам се като продукт.

[въздъхва] О, боже.

Това ме вбесяваше.

• [член на екипа] Да.

Знаете ли… почувствах се като в “Дисни”.

[член на екипа] Тригер.

Не знам… Просто… години наред се опитвах да се откъсна от това.

Приличам на вещица с тези дрехи, сякаш… отново размахвам пръчката.

Всичко е наред.

• [Кешишян] Край.

Може да не го правиш.

• Да.

[фенове викат]

Здрасти.

[овации]

[викове] Селена!

Здрасти, Селена, как си?

• Селена?

[викове]

[фенове викат] Селена!

О, отивам ей там.

[фен 1] Красива си.

[плаче]

• Здравей, спокойно.

[плаче]

• Спокойно, всичко е наред.

Всичко е… Дано са сълзи от радост.

• Да.

Добре.

Може ли снимка?

• Да се снимаме.

[фен 2] Селена, снимка!

[овациите продължават]

[бодигард] Добре ли си?

• Да.

[въздъхва]

[изпъшква]

[Стивънс] Искаш ли си хапчетата?

Мм.

[Стивънс] Знам какво ще кажеш, но… трябва.

[папараци, неясен говор]

• [папарак] Добро утро, Селена!

[щракане]

[вдишва дълбоко]

[беззвучно, неясно]

Закачи го вътре или някъде горе.

[служител] Знаеш ли какво правиш?

Не. Така ми се получава най-добре.

• [смее се]

[засмива се] Ще те оставим сама в стаята. Гледаш огледалото. Разговаряш със себе си.

Добре.

• Ъм, а после ще чуеш, ъм,

насоки от… ето тази тонколона.

Ясно.

• И започваме.

Добре.

• Супер.

[служител 2] Здравей, Селена. Би ли отворила първия плик?

“Песен, която ти напомня за това да си влюбена.”

[цъква с език] Не знам дали имам такава.

[засмива се]

Вторият плик, моля.

[прокашля се]

“Какво виждаш в огледалото?”

Защо са толкова лични?

[цъква с език] Аз, ъъ…

[въздъхва] Виждам…

Да, явно още работя по този въпрос.

Интересни въпроси.

Каква е мечтата ти?

Мечтата ми е да мога да спасявам…

човешки живот…

[въздъхва] …чрез нещо -

песен, музика или просто чрез споделяне на проблемите

и на несгодите, през които съм минала.

Това може да помогне на други, които не знаят какво им се случва

или какво изпитват.

Ъм, на това се надявам. [засмива се]

Невероятно. Благодаря ти много.

[Гомес] Има едно момиче, сковано от тревожност.

Не може да мръдне, като се погледне в огледалото.

Усмихва се, когато всички гледат, но плаче, когато е само.

Крие се, защото се страхува да се покаже.

Светът ми е толкова празен.

Толкова голям и студен.

Искам радост и надежда.

Чист въздух, за да дишам най-сетне.

Нищо вече няма да е като преди.

Защо всички носят тениски с името на албума?

[Фалън] “Реър” излезе. “Ролинг Стоун” е във възторг, “Билборд” също.

“Върайъти” го определя като един от най-добрите поп албуми напоследък.

[радиоводещ] Трети студиен албум и първи от четири години.

Певицата казва, че е албумът, с който се гордее най-много.

[Гомес] Кения беше като сън.

Като попитах за момчетата от любопитство, ми казаха: “Не, не”.

[засмива се]

• “Ние…”

Засмяха се и казаха, че оставят нещата сами да се случат.

Бях съгласна с тях.

[смее се]

• Страхотно.

Тези момичета бяха по-уверени от мен. Беше страхотно да видя това.

Понякога съм много, ъм…

Премислям всичко и имам чувството, че ако по някакъв начин

не давам нещо на хората… просто ме…

Не се чувствам добре. Сякаш само вземам.

Сякаш трябва само да ми дават, ъм. Макар че не съм такава по характер.

Затова сега искам да ходя там през три месеца.

Имам обяд с Алийн и Зак.

Ще обсъдим целите ми.

• [Кешишян] Да.

Може ли да поговорим за пътуването и организацията “Ние”?

Започни ти.

• [Гомес] Мм.

Разкажи ни какво мислиш.

Иска ми се да намеря начин да създам учебна програма,

която да се преподава в училищата.

Може много да се говори за връзката на човек с чувствата му

и това да ги познава.

Чувстваш се обречен, ако не ги разбираш.

• Също и…

Не изпитваш състрадание.

Невъзможно ти е да опознаеш хората, защото дори не знаеш как.

Това е нещото, което искаш от себе си.

То е…

• И искаш да го правиш.

Много е важно за мен.

[радиоводещ] Искам да започнем дискусия за смъртоносен нов вирус,

който според властите може да засегне хиляди

или дори милиони хора тази година.

Вторият случай в САЩ бе обявен тази сутрин.

Става дума за нов щам на коронавируса.

[репортер] Големи градове изглеждат призрачно пусти.

[репортер 2] Сякаш за една вечер животът ни застина.

Американците се опитват да живеят с “новото нормално”.

[репортер 3] Големи компании като “Майкрософт”, енергийното министерство

и дори финансовото министерство са тежко засегнати.

Законодателите искат отговори…

Хей, Сел, ще измеря кръвното ти.

• [Стивънс] Здрасти, Уини.

[репортер] Добър вечер на всички. Започваме с новина за “Ние”.

Организацията е в центъра на разследване, касаещо премиера Джъстин Трюдо.

Организацията “Ние” прекратява дейността си в Канада,

след като либералното правителство

й връчи договор за милиони долари…

[Гомес] Обвиненията срещу “Ние”

направиха работата ми с тях невъзможна.

[изръмжава]

[Кийлбъргър] Най-важното…

[Гомес] Обезсърчих се, защото видях добрите им намерения

и се срещнах с кенийките, чийто живот беше променен.

Но сега ситуацията се усложни.

[Кийлбъргър] Започнахме през 1995 г.,

когато бяхме деца в Торнхил в мазетата на родителите си.

Ъъ, вече 25 години…

• Не ми се слуша, разстроих се.

[Гомес] Бях съкрушена.

Ядосана.

КОВИД-19 започваше да ни разделя с приятели и роднини.

Смисълът, който бях намерила в Кения, сякаш ми бе отнет.

Когато си помислих, че по-зле няма накъде, стана по-зле.

[плаче] Не знам. [подсмръква]

Лупусът ми.

[оператор] Боли ли те?

[плаче]

• Прегърни ме.

Спокойно.

• [оператор] Обичам те.

И аз - теб. [плаче]

• [оператор] Всичко ще е наред.

Ще измислят нещо. Ще се почувстваш по-добре.

[приятелка] Така ли се чувстваше, когато разбра, че имаш лупус?

[плаче] Да, но бях толкова млада. Не съм се чувствала така оттогава. [плаче]

О, боже.

• Сега само боли.

Като се събудя сутрин, [подсмръква]

започвам да плача от болка.

[приятелка] Да.

• Всичко боли. [подсмръква]

Сънувам ужасни кошмари за миналото си. [подсмръква]

Мисля, че миналото и грешките ми… [подсмръква] са това,

което ме депресира.

Работя от малка

и единственото, което искам, е семейство. [подсмръква]

Искам да съм майка.

Казах на Ракел, че понякога ми се иска да се откажа,

за да съм щастлива и нормална като всички останали. [подсмръква]

А тя: “Искам да знаеш, че според мен Бог ти е дал тази платформа,

за да не се отказваш”. [подсмърча]

Не искам да съм суперизвестна. Не искам тези неща.

Но знам, че ако съм тук, трябва да използвам това за добро.

Чувствам се като вързана, а искам да вървя напред. [подсмръква]

Ало.

[Уолъс] Здравей, д-р Уолъс е.

Исках да обсъдим резултатите ти.

Имаш положителен ревматоиден фактор,

което означава, че имаш лупус, миозит и ревматоиден артрит.

Можем да ти дадем още една доза ритуксан и предвид как понасяш лечението,

няма да имаш болки в ставите година и нещо.

Добре.

[Уолъс] Довиждане.

• Довиждане.

Чао.

• [Уолъс] Чао.

[подсмръква]

[член на екипа] Това поне дава отговори.

Винаги ми става по-добре, като получа отговори.

Но ритуксанът не ми понесе добре последния път.

[член на екипа] Какво стана?

• Ритуксанът се влива венозно.

Вливката трае четири-пет часа.

[запъва се] Отначало, ъм, се понася трудно. Но ще се справя.

[сестра] Спокойно.

Дадоха ми нещо да се успокоя, защото не стоях мирно.

Баба не искаше да дойде, защото…

е виждала на какво се подлагам.

[Мингъс] Не в устата.

[плюе]

[Гомес] Защо съм тук?

Защо съм жива?

[Мингъс] Ето я нашата балерина Палечка.

[Гомес] Явно има защо.

[Мингъс] Първата баня на палето.

[изпищява]

• [смее се]

[Мингъс] Сега ти си на ред.

Как пък не. [смее се]

• [смее се]

Обичам приятелите и близките си. Прекрасна дъщеря съм.

Страхотна приятелка. И това значи много за мен.

Какво става?

• [смее се]

Но явно все още съм жива, за да използвам силите си да помогна на друг.

Част от сърцето ми е в Кения.

Но… понякога изпитвах вина, че съм там.

Това не ми харесва.

Сякаш отидох, снимах, преживях нещо.

Трудно е, защото се чувствам егоистка.

Да, беше страхотно. Оставих ли своя отпечатък? Така мисля.

Но направих ли достатъчно? Не.

Да говориш с някого за психичното здраве в Кения,

е… [запъва се] прекрасно.

Не знам…

Не мисля, че си казвах: “О, направих го, невероятен човек съм”.

Това е началото за мен.

Здравейте, аз съм Селена Гомес.

За световния ден на психичното здраве реших да поканя хирурга генерал д-р Мърфи,

за да разговаряме за самотата

и да покажем на хората кои са ресурсите, които ще им помогнат.

Много мило, Селена. Радвам се, че ще говорим за това.

Ъъ, ситуацията преди КОВИД-19 беше доста трудна

по отношение на самотата, депресията и тревожността.

Боя се, че при много хора е станало по-зле.

Как разпознаваме самотата в себе си и в другите?

Симптомите винаги ли наподобяват усещането да си сам?

[Мърфи] Трудно е да се каже.

Дори сред много хора може да се чувстваш сам.

Затова светът е пълен с толкова много хора,

които привидно имат всичко.

Те са известни или богати, или влиятелни.

Но това, което е важно, е качеството на връзките.

Мм.

• Когато общуваме с хора,

с които не можем да сме естествени,

това ни откъсва повече и повече от други хора.

Да.

Оказва се, че да си полезен някому, е един от най-големите антидоти на самотата.

Доказваме на себе си, че сме полезни, ъъ, на света.

Не е нужно да ходиш в социална кухня.

Достатъчно е да си отдаден и да изслушваш другия.

Може да си му от огромна помощ.

Аха. Така е.

И така, Селена, усилията ни да се сближим със себе си,

да се сближим с други хора,

не означават някак да се превърнем в нещо, което не сме.

Целта ни е да възвърнем истинското си лице,

да сме най-доброто…

• Еха.

…и да изживеем смисъла и удовлетворението

от даването и получаването на обич.

Това е то. Беше удивително.

Добре.

Искаш ли с мен? Не?

“Довърши изреченията.

Непознатите хора биха ме описали като… Само аз знам, че съм…”

Непознатите биха те описали като лъчезарно и типично американско момиче.

Мисля, че хората биха се изненадали

колко сложна личност си. Само ти го знаеш.

Многопластова си. Имаш много различни страни.

О.

О, извинявай.

• А ти, Аш?

Страхотен отговор.

[цъква с език] Добре.

“Смяташ ли, че всеки има призвание? Ако е така, намерила ли съм своето?”

Да, вярвам, че всеки има призвание.

Мисля, че знам кое е твоето, но ти невинаги избираш да го следваш.

Съгласна съм.

Какво искаш да кажеш?

• Знаеш кое те мотивира.

Знаеш кои неща ти дават цел в живота и те правят щастлива.

Но не мисля, че винаги избираш това.

Да, това е автосаботаж.

Да… точно това е.

Мисля, че нормалността, липсата на хаос…

• Да.

…са неприятни, защото ако се замислиш за това,

животът ти още от ранна възраст

винаги е бил хаос.

Нали?

• Да.

Така че има логика. По-приятно е.

Да. Не, това е лудост. О, тъпо е.

• Да.

Но хубавото е, че знаеш кои неща те правят щастлива.

Кое те радва.

• [Кук] Умна си.

Знаеш кое не те прави щастлива.

Оо, обичам те.

Тя е по-спокойна, нали?

Обикновено движи ръчичка.

[смее се]

• [гука]

Виждам те и ти - мен.

Това е така, защото приличам на майка ти.

[ахва] Виж мама.

• [приятелка] О, боже мили.

Приличам ли на нея?

• Да.

Какво?

• [Гомес] Ох, бретонът.

Тук се омъжва за пастрока ми Брайън.

Той е страхотен баща.

• [Мингъс] Оо.

Толкова са сладки.

• [Козме] О, супер.

Селена? Привет.

• Здрасти.

Как си?

• [приятелка] Добре, ти?

Добре съм.

Не хапят.

Хей. [целувка]

Това е най-малката ми.

Дъщерята на братовчедка ми.

• О, боже.

Другите ми две деца не са тук, синът ми е с левкемия.

О, не.

• Той остана при другата си майка.

Сестра му искаше да е с него.

• Да.

Оставих ги там.

• [дете бърбори]

Плашиш ли ме?

• Знаеш ли кой е това?

Селена Гомес.

Казвам се Селена.

Слушаш песните й.

• [смее се]

Да.

• [ахва]

[пищи]

• [смеят се]

[Гомес се смее]

[пищи]

[Гомес се засмива]

[приятелка] Тя е фурия.

• [момиче пищи]

И аз бях такава. Оо.

• [смее се]

[приятелка] Ела тук. Не искаш ли?

Ти си алфата.

• Не знаех, че е истинска.

Да, истинска е. Бяхме съученички.

• [ахва]

Тя живееше на моята улица.

[пищи]

• Мама отрасна с нея.

Може ли да те прегърна?

[смее се]

• Да. [смее се]

Радваш ли се?

• Да!

[смее се]

[Гомес] Исках да те видя.

• Оценявам го.

Радвам се, че те видях.

• Беше ми приятно.

Радвам се, че си добре.

• Да.

Сега е по-добре, в един момент беше страшно.

Отраснах с теб, знаех какво е. Беше ми мъчно, че преживя трудности.

Благодаря ти. Чувствам се по-добре.

О, обичаме те.

Добре, чао-чао.

• Кажете “чао” и “благодаря”.

[Гомес] Когато не си добре с психиката,

важното е да знаеш какво да правиш и да не го отричаш.

Не се срамувам от това.

Трябваше наново да уча неща, които бях забравила.

Казах си: “Хей, не си лош човек.

Не си противен човек.

Не си луда. Не си никое от тези неща.

Но трябва да се справиш с проблемите.

Знам, че е много, но това е животът”.

Осъзнах, че биполярното разстройство ще е…

част от мен.

Сега се сприятелявам с него.

Трябваше да мина през това, за да порасна.

Ще продължа да се боря, но наистина съм щастлива.

Примирих се.

Ядосана съм.

Тъжна съм.

Уверена съм.

Изпълнена съм със съмнения.

Още работя върху себе си.

Добре съм така.

Аз съм Селена.

ПРЕЗ 2020 Г. ГОМЕС СЪЗДАВА ФОНДАЦИЯТА “РЕЪР ИМПАКТ”,

ЗА ДА СЪБЕРЕ 100 МИЛИОНА ДОЛАРА

ЗА БЕЗПЛАТНА ПОМОЩ НА МЛАДИТЕ ХОРА С ПРОБЛЕМИ С ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ.

ПРЕЗ МАЙ 2022 Г. СЕЛЕНА И “РЕЪР ИМПАКТ”

БЯХА ДОМАКИН НА ПЪРВИЯ ФОРУМ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

С ПОМОЩТА НА БЕЛИЯ ДОМ.

НА СРЕЩА С ПРЕЗИДЕНТА СЕЛЕНА ОБСЪДИ СЪЗДАВАНЕТО

НА УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ В УЧИЛИЩАТА.

АКО СТЕ В САЩ И СЕ НУЖДАЕТЕ ОТ ПОДКРЕПА,

ОБАДЕТЕ СЕ ИЛИ ПИШЕТЕ НА НОМЕР 988

И С ВАС ЩЕ СЕ СВЪРЖАТ ОБУЧЕНИ ПСИХОЛОЗИ.

АКО НЕ СТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА САЩ,

ЩЕ ОТКРИЕТЕ ГОРЕЩИТЕ ТЕЛЕФОНИ ЗА ЦЯЛ СВЯТ НА APPLE.COM/HERETOHELP.

[продуцент] Благодаря ти.

• [Гомес] Да.

Искам хората да разберат, че с този албум

ви разкрих цялото си сърце.

Исках да видя как ще създадете песни от думите ми.

Беше ми за пръв път. А на вас?

Не, аз… Да.

• Записки от дневник?

Много е лично.

• [продуцент 2] Да.

[продуцент 1] Радвам се, че не ги съсипахме.

[всички се смеят]

• Не сте.

Превод на субтитрите Катина Николова