Видео

Транскрипция

Слънчевата система. Нашият дом в космоса.

Ние живеем в спокойна част на Млечния Път.

Нашият дом е Слънчевата система,

4.5 милиарда годишна структура, която обикаля около центъра на Галактиката

с 200,000 км/ч и прави пълна обиколка на всеки 250 милиона години.

Нашата звезда, Слънцето, е в центъра на Слънчевата система.

Обикалят я осем планети,

трилиони астероиди и комети, и няколко планети - джуджета.

От осемте планети четири са като нашата -

Меркурий, Венера, Земята и Марс,

а другите четири са газови гиганти - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Меркурий е най-малката и най-леката от всички.

На Меркурий годината е по-къса от деня, което води до

огромни разлики в температурата.

Меркурий няма нито атмосфера, нито спътник.

Венера е един от най-ярките обекти в Слънчевата система

и най-горещата планета, с атмосферно налягане

92 пъти по-високо от земното.

В резултат на гигантския парников ефект температурата

никога не пада под 437 градуса по Целзий.

Венера също няма спътник.

Земята е нашият дом, и единствената планета

с температури, позволяващи наличието на течна вода.

Засега е единственото място, на което знаем, че съществува живот.

Земята има един спътник.

Марс е втората най-малка планета в Слънчевата система

и масата й позволява поддържането само на много рядка атмосфера.

Марсианският Монс Олимпус е най-високата планина в Слънчевата система,

повече от три пъти по-висока от Еверест.

Марс има два малки спътника.

Юпитер е най-голямата и масивна планета в Слънчевата система.

Съставена е предимно от водород и хелий

и там се вихрят най-големите и мощни бури, които сме виждали.

Най-голямата от тях, Голямото Червено Петно, е три пъти по-голяма от Земята.

Юпитер има 67 спътника.

Сатурн е втората по големина и има най-ниска плътност

от всички планети.

Ако го поставим в достатъчно голяма вана, Сатурн би плувал отгоре.

Сатурн е също известен и с широките си, ясно видими пръстени.

Той има 62 спътника.

Уран е третата по големина и една от най-студените планети.

Той е най-малкият от газовите гиганти.

Забележителното при него е, че оста му на въртене

е легнала странично, за разлика от седемте други планети.

Уран има 27 спътника.

Нептун е последната планета от Слънчевата система и е подобна на Уран.

Толкова е отдалечена от Слънцето, че годината й е равна на 164 земни.

На Нептун е измерена най-високата скорост на вятъра,

малко под 2100 км/ч.

Нептун има 14 спътника.

Ако сравним размерите на планетите,

разликите между тях стават ясно видими.

Юпитер води по размер и маса,

а миниатюрният Меркурий

е по-малък дори от един от юпитеровите спътници - Ганимед.

Юпитер е толкова огромен, че съдържа около 70% от масата

на всички планети и оказва силно влияние в околното пространство.

Това е от полза за Земята, защото Юпитер привлича повечето

опасно големи астероиди, които могат да заличат живота на нашата планета.

Но дори Юпитер е джудже в сравнение с нашата звезда, Слънцето.

Да го наречем огромно си е направо подценяване.

То съдържа 99.86% от масата на Слънчевата система.

Състои се предимно от водород и хелий.

По-малко от 2% са тежки елементи, като кислород и желязо.

В ядрото му всяка секунда 620 милиона тона водород се превръщат в хелий

и се генерира енергия, достатъчна да задоволи нуждите на човечеството за години напред.

Но не само осемте планети обикалят Слънцето.

Трилиони астероиди и комети също са в орбита около него.

Повечето от тях са концентрирани в два пояса:

Астероидния пояс между Марс и Юпитер,

и пояса на Кайпер в края на Слънчевата система.

Тези пръстени се състоят от неизброимо множество обекти, с размери от прашинка

до малка планета.

Най-добре изучения обект в Астероидния пояс е Церес,

а в пояса на Кайпер това са Плутон, Макемаке и Хаумея.

Обикновено описваме Астероидния пояс

като гъсто населен с непрестанно сблъскващи се тела.

Но, всъщност, астероидите са разпръснати

в толкова огромно пространство, че е трудно да се видят дори два от тях едновременно.

Въпреки наличието на милиарди обекти в тях,

Астероидните пояси са почти празно пространство.

И все пак постоянно се случват сблъсъци.

Масите на двата пояса не са много впечатляващи:

Астероидния пояс има по-малко от 4% от масата на Луната,

а пояса на Кайпер - между 4 и 10% от земната маса

Някой ден Слънчевата система ще престане да съществува.

Слънцето ще умре, и Меркурий, Венера и може би и Земята ще бъдат разрушени.

След 500 милиона години то ще започне да става все по-горещо, докато в един момент

ще разтопи земната кора.

После Слънцето ще продължи да расте и или ще погълне Земята,

или ще я превърне в море от лава.

Когато изгори всичкото си гориво и изгуби повечето от масата си,

ще се свие до бяло джудже и ще продължи да гори спокойно още няколко милиарда години,

преди да изгасне напълно.

Накрая, животът в Слънчевата система вече няма да бъде възможен.

Млечния път дори няма да забележи.

Малка част от него в един от ръкавите му ще стане съвсем мъничко по-тъмна.

А човечеството ще изчезне или ще напусне Слънчевата система

в търсене на нов дом.

субтитри от theobromon