Видео

Транскрипция

Микробите са навсякъде,

на телефона ти,

в ботилката ти с вода,

на ръцете ти преди да ги измиеш,

на ръцете ти след като ги измиеш,

и буквално навсякъде другаде, на теб също.

Микробите са навсякъде всеки миг, и не можем да направим нищо,

така че преди милиони години сме се съгласили,

ние да им дадем подслон и храна

и в замяна те да работят за нас.

Но колкото повече научаваме за това съгласие, толкова повече изглежда като студена война.

Вътре в утробата на майката, хората започват стерилно,

когато се раждаме и движим по родилния канал,

милиарди от бактерийте на майката покриват всяка част от тялото ни.

Това е важна част от човешкото здраве.

Децата родени чрез цазерово сечение имат по голям шанс да получат астма,

имунни заболявания и дори левкемия.

Така че телата ни не само приемат нашествието на микроорганизми, ами го приветстват.

В продължение на милиони години сме се развили да вземаме най-доброто от връзката ни.

Майчиното мляко например,

съдържа специални захари, които са предназначени да хранят и подкрепят

определени групи от микроби,

които работят като примамка за други

и помагат за подсилването на имунната система.

Отнема до две години, докато едно здравословно микробно общество се образува.

Всеки човек има свой собствен и уникален микробиом, направен от бактерий,

вируси, гъбести израстъци и други организми.

Имаме три групи посетители на и в телата ни.

Първите:

Тихи пътници, които си вършат своята работа и са учтиво игнорирани.

Те заемат място, пазейки по-враждебни нарушители под контрол.

Вторите:

Пътници, които ни вредят,

но с които сме свикнали да живеем,

например, бактерий които буквално създават киселина, която ни топи зъбите,

ако не ги мием достатъчно.

Те искат да заемат колкото повече място могат,

а ние не ги искаме да го правят.

Но не можем да се отървем от тях напълно.

Третите:

Дружелюбни другари, които нашите тела искат наоколо.

Повечето от тях са общество от 380,000 милиарда бактерий,

до 5 000 различни вида, които живеят в червата ни.

Тези чревни микроорганизми ни помагат да храносмиламе храна,

и да изкарват допълнителни калории, които ние не можем да усвоим сами.

За жалост, нашите черва са също и идеалното място за нападение от нарушители,

затова те са охранявани от враждебна армия,

нашата имунна система.

За да оцелеят тук, нашият микробиом се е развил с нас,

така че да може да общува с тялото ни.

Най-важната част от това е да попита имунната система да не ги убива.

Но те също имат истинска мотивация да пазят червата ни здрави,

така че някой от тях произвеждат комуникативни вещества,

които помагат да научат имунната система,

и други стимулират чревните клетки да се възстановяват по-бързо.

Но през последните няколко години,

са възникнали доказателсва, че влиянието на нашият чревен микробиом,

отива много по-надалече.

Може дори да говори директно с мозъкът ни.

Ние отбелязахме няколко любопитки неща.

90% от серотонина на нашето тялото,

важно комуникативно вещество за нервните клетки,

се произвежда в червата.

Някой учени мислят, че микробиома прави това,

за да комуникира с блуждаещия нерв.

Информационният път на нашата нервна система.

Други примери са бактерий, които стимулират имунни клетки в червата,

така че те да изпратят един вид алармен сигнал до мозъка.

Тук, те активират имунни клетки, които помагат на мозъка да се възстанови от наранявания.

Тъй като мозъкът решава какво ядем,

микробиома е заинтересован в здравословен мозък.

Нова област на науката се отваря тук,

и ние сме просто на ръба на разбиране как тези

сложни системи в нашите тела взаимодействат.

Но тук започваме да виждаме колко много нашият микробиом

всъщност влияе на нас и на държанието.

Вземете депресията например.

Здрави плъхове, нахранени с микроби от червата на депресирани хора

започнали да показват тревожно поведение

и симптоми, които изглеждат като депресия.

В началото на 2017, проучване свърза микробиома с интелигентност,

чрез свързване определени строежи от бактерий в новородени,

с по-добри двигателни и езикови умения.

Но то също може да има влияние на нашия всекидневен живот.

Тестове с плодови мушици

показват, че техният микробиом влияе на какви храни те желаят.

Това може да означава, че микробите ти могат да кажат на мозъка ти

каква храна да им даде.

Въпреки, че това не е еднопосочна улица.

Семето за нашия микробиом идва от майка ни,

но как той се развива и променя, зависи какво ядем.

Организмите в нашите черва се хранят с различни неща,

някой харесват фибри и листни зеленчуци,

а други захари и нишестета,

и други обичат мазни пържени картофки и масло.

Нашите черва са като градина, в която ние постоянно решаваме,

какво ще расте и цъфти.

Ако се храним здравословно, ние отглеждаме бактерий, които харесват здравословна храна.

Ако пък ядем доста вредна храна, тогава ние отглеждаме бактерий, които харесват вредна храна.

Животът е труден, така че може да попаднем в капан на порочен кръг.

Вие сте стресирани и ядете много бургери и картофки и пица.

Това е страхотно за вредно хранещи се бактерий,

те се множат и множат и заемат място от зеленчуково любящите бактерий.

Но дори и по лошо, те изпращат сигнали до мозъка да продължи каквото прави.

И това ви прави да искате още вредна храна.

Което множи още вредно хранещи се бактерий,

и това ви прави да искате още, и така нататък.

Този вид на самостоятелно засилващ се цикъл,

може да изиграе огромна роля в затлъстяването.

Но е важно да се подчертае, че може да пребориш този процес

и да го обърнеш, ядейки здравословно, множейки по-добри бактерий.

Отвъд затлъстяването, нашият микробиом също е свързан към други

сериозни заболявания като аутизъм,

шизофрения, и рак.

Един от ранните симптоми при Паркинсон, са всъщност чревни проблеми.

Ако тялото ти прелива от бактерий, които ти вредят,

често има само едно решение.

Да въведеш армия от добри момчета.

Това е много лесно,

просто ти присаждат малко здравословно ако.

Те правят това като буквално ти прехвърлят ако от здравословен човек

в червата ти.

Този метод е вече използван да лекува диария

това е причинено когато C трудност бактерия превземе чревния микробиом.

Но ние просто не знаем достатъчно за сложното взаимодействие при работа все още.

Например, транспрант от донор с наднормено тегло е излекувал диарията на жена,

но е допринесло за нейното затлъстяване.

Това предизвикало и друго проучване, да се опита да обрати ефекта.

Транспрантация на ако от слаби хора на дебели,

им е дало по-разнообразен микробиом.

и ги е направило по-малко чувствителни към инсулин.

И двете неща също се случват когато човек губи тегло.

Трябва на проучим много повече за да разберем напълно

как нашите микроби ни правят здрави или болни.

Но, независимо дали ни харесва или не,

на нас ни трябва нашият микробиом и ние на него.

Никога няма да си имаме телата за себе си,

но сме спечелили мощен съюзник

ако просто можем да запазим мира с него.