Видео

Транскрипция

Има три причини да спрем да използваме ядрена енергия.

Първо: разпространението на ядрените оръжия.

Ядрената технология бързо навлиза на световната сцена

само една година след първия тест на ядрено оръжие през 1944 г.

Два големи града са унищожени само с две бомби.

След това реакторната технология бавно еволюира към

производство на електричество,

но винаги е била тясно свързана с технологията на атомните оръжия.

Почти невъзможно е да се разработват ядрени оръжия без използване на реакторната технология.

Целта на договорите за неразпространение на ядрени оръжия

• да се развива реакторната технология вместо разработката на оръжия -

не постига голям успех.

За 40 години 5 страни са създали свои оръжия

благодарение на реакторната технология.

Причината е, че понякога е трудно да се различи

прикрита програма за производство на ядрени оръжия от мирното използване на атомна енергия.

През 70-те години на 20-ти век големите ядрени сили масово продават

реакторната технология на по-малки държави, а те после разработват свои собствени оръжия.

Пътят към смъртоносните ядрени оръжия е осеян с мирни реактори

Второ: ядрените отпадъци и замърсяването.

Отработеното ядрено гориво не само е радиоактивно, но и съдържа

изключително отровни елементи, какъвто е плутоният.

Нужни са десетки хиляди години, за да стане той безопасен.

Отработеното гориво може да бъде преработено

и да се извлече плутоният от него.

Той може да се използва по два начина:

за производство на ядрени оръжия, или отново като гориво.

Но почти нищо не се използва като гориво,

защото нямаме подходящите реактори за тази цел.

Един милиграм ще ви убие, няколко килограма стигат за атомна бомба,

а дори държави като Германия имат тонове от него, складирани навсякъде,

защото вторичната обработка звучеше като добра идея преди няколко десетилетия.

Къде да изхвърлим всички отпадъци?

След като бе забранено хвърлянето в океана, започнахме да ги заравяме,

но е трудно да намерим място, където да са безопасни за десетки хиляди години.

Повече от 30 страни използват над 400 реактора

и разполагат със стотици хиляди тонове отработено гориво,

а засега само една страна се занимава сериозно с изграждането

на постоянно невоенно съоръжение за съхранение - Финландия.

Трето: аварии и бедствия.

За над 60 години използване на ядрена енергия имаше няколко големи аварии

с реактори или съоръжения за утилизиране на отпадъци.

Три от тях бяха овладяни,

но други 4 изпуснаха значителни количества радиация в околната среда.

През 1957, 1987 и 2011 г. големи територии в Русия, Украйна и Япония

бяха превърнати в негодни за обитаване за десетилетия напред.

Броят смъртни случаи е доста спорен, но вероятно се измерва в хиляди.

Тези катастрофи се случиха с реактори от различни типове,

в различни страни и с промеждутък от десетилетия.

Гледайки данните, е редно да се запитаме:

Струва ли си заради 10% от произведената енергия

да преживяваме унищожителна катастрофа на всеки 30 години?

А ако бяха 30%, оправдават ли по една Фукушима или Чернобил

някъде по света веднъж на всеки 10 години?

Каква територия трябва да се замърси, за да си кажем: “Стига толкова!”?

Къде е границата на търпението?

И така: да използваме ли ядрена енергия?

Рисковете може би превишават ползите,

и вероятно трябва да изоставим тази технология завинаги.

Ако искате да чуете и обратните аргументи,