Видео

Транскрипция

Всеки познава чуството,

че нещата не са точно както трябва да бъдат.

Че не е достатъчно успешен,

че взаимотношенията му с околните не са достатъчно удовлетворяващи,

че няма нещата, за които мечтае.

Хроничното неудовлетворение,

което те кара да гледаш към другите със завист,

а към себе си с разочарование.

Поп културата, рекламите и

социалните медии правят това чуство по-лошо,

като ти напомнят ти, че да се целиш в нещо

различно от мечтаната ти работа, е провал,

че е нужно постоянно да имаш

страхотни преживявания,

да си непрекъснато привлекателен,

да имаш много приятели,

да откриеш сродната си душа,

и че всички други

имат всичко това

и са истински щастливи.

Разбира се огромна маса от

самоусъвършеснстващи продукти

набляга на твоята вина, че

не работиш достатъчно върху себе си.

През последните две десетилетия

учени започнаха

да изследват как бихме могли

да се преборим с тези импулси.

Изникна позитивната психология

наука за това, което прави живота значим,

докато когнитивната поведенческа терапия

цели да промени негативните чуства.

Учените започнаха да питат

“Защо някои хора са по-щастливи

и удовлетворени от други?

И има ли начини да приложим върху нас

това, което те правят правилно?

В това видео искаме да поговорим

за един от най-силните фактори, определящи

колко са щастливи хората,

колко лесно създават приятелства,

и колко са добри

в справянето с проблеми.

Да го наречем антидот на неудовлетворението:

Благодарността.

Благодарност може да ви звучи като поредната

мода за самоусъвършенстване,

изповядвана от хората които ползват хаштагове,

но това което знаем за сега за нея е на база научна работа и проучвания.

Ще ги включим в описанието.

Благодарността може да означава много различни неща за различните хора в различни обстоятелства.

Тя е черта на характера, чуство, добродетел и поведение.

Може да се чустваш благодарен на някого, който е направил нещо за теб,

за случайни събития, като времето,

или дори за природата или вярата,

това е част от нашата биология.

1: Как благодарността ни свързва един с друг

Предшественик на благодарността вероятно е взаимността.

Може би е еволюирала като биологичен сигнал,

който кара животните да си разменят неща за взаимна полза,

и може да срещнем в царството на животните,

сред някои риби, птици или бозайници,

но най-вече сред приматите.

Когато мозъкът ти разпознае, че някой е направил нещо хубаво за теб,

той реагира с благодарност и те мотивира да отвърнеш на жеста.

Тази благодарност прави така, че нас ни е грижа за другите,

и другите ги е грижа за нас.

Това е било важно,

тъй като с времето човешките мозъци ставали все по-добри в разчитането на емоциите,

започнали да идентифицират егоистичните индивиди и да ги избягват.

Превърнало се в еволюционно преимущество да се разбираш с другите

и да създаваш продължителни връзки.

Например, ако си гладен

и някой ти покаже къде да намериш вкусни горски плодове,

ти ще почустваш благодарност към него

и ще искаш да му върнеш услугата в бъдеще,

ще бъдеш подтикнат да си социален.

Когато му се отплатиш, той ще почуства благодарност към теб.

Това сближавало предците ни

и заздравявало връзки и приятелства.

Така че, ранните форми на благодарност били биологични механизми,

които модифицирали поведението в полза на кооперативността,

която помогнала на хората да доминират света.

Но с времето

благодарността се превърнала в повече от импулс да играеш честно.

2: Последиците от благодарността

Учени открили че благодарността стимулира пътеките в мозъка ни,

свързани с чуството на възнаграждение

формирането на социални връзки,

и интерпретирането на намеренията на другите.

Също така улеснява процесите на съхранение и обработване на позитивните спомени.

Благодарността дори директно неутрализира негативните чуства и черти,

като завист и социално сравнение,

нарицсизъм,

цинизъм,

и материализъм.

Като последствие, хората, които са благодарни, без значение за какво,

изглежда са по-щастливи и удовлетворени.

Имат по-добри връзки

и по-лесно създават приятелства.

Спят по-добре,

по-рядко страдат от депресия, пристрастяване и бърнаут,

и преживяват по-лесно травматични събития.

По някакъв начин благодарността прави по-малка вероятността да изпаднете в

един от психологическите капани, които модерният свят ни е подготвил.

Например, благодарността измеримо побеждава

тенденцията да забравяме и омаловажаваме позитивни събития.

Ако работите дълго и усилено за нещо,

когато го получите, всъщност може да се почуствате полудели и празни.

Емоционално може да се окажете там, откъдето сте започнали,

и веднага да потърсите следващото предизвикателство,

търсейки това удовлетворение,

вместо да се почуствате удовлетворени от себе си.

Или си представете, че сте самотни и искате да имате повече приятели.

Всъщност може би вече имате някого,

или дори няколко човека, които искат да прекарват време с вас,

но може би чуствате че това не е достатъчно,

че сте загубеняк и се чуствате зле от това, което сте.

Тогава може да блокирате техните опити да прекарват време с вас,

и да станете още по-самотни.

Ако вместо това се чуствате благодарни за връзките, които имате,

може би ще приемате поканите,

или дори ще поемете инициативата.

Колкото по-често рискувате да сте открити,

толкова по-голям е шансът да затвърдите взаимотношения

и да срещнете нови хора.

В най-добрия случай благодарността ще предизвика обратна връзка.

Позитивните чуства водят до по социално поведение,

което води до повече позитивни социални преживявания,

а те пораждат повече позитивни чуства.

Това е често преживяване след сериозни трудности

като химиотерапия например.

Животът може да изглежда невероятен след преминала криза.

Най-малките неща могат да бъдат бездънни извори на щастие,

от възможността да усетиш вкус,

до това просто да поседиш на слънце или да побъбриш с приятел.

Обективно, животът ти е същият или доре мъничко по-лош от преди,

но мозъкът ти сравнява сегашните ти преживявания

с времето, когато животът е бил лош

и реагира с благодарност.

Така че на кратко,

благодарността фокусира вниманието ти към хубавите неща, които имаш,

и последиците от тази промяна

са по-добри чуства и по-позитивни преживявания.

И макар да е чудесно, че знаем тези неща,

има ли всъщност начин да го почустваме повече?

3: Как да направиш мозъка си по-благодарен

Възможността да изпиташ повече или по-малко благодарност

не е равномерно разпределена.

Имаш черта, която е позната като характерна благодарност,

която определя колко точно можеш да я изпитваш.

Зависи от твоите гени, индивидуалност и култура.

Това откритие накара учените да се зачудят,

дали могат да измислят упражнения, които да променят тази характерна черта,

и да доведат до повече щастие.

Нека започнем с важните недостатъци.

Все още не е съвсем ясно до каква степен благодарността може да бъде тренирана

или колко продължава този ефект.

Не съществуват магически хапчета за щастие.

Животът е сложен.

В някои дни, се чустваш сякаш имаш контрол над себе си,

а в други - сякаш нямаш.

Това е ок.

Също така понякога, да преследваш щастието може да те направи дори по -нещастен,

ако се напрягаш твърде много.

Благодарността не трябва да се вижда като решение на депресията

или заместител на професионална помощ.

Тя може да бъде само парченце от пъзела.

Но не е решението на целия пъзел.

Най-лесното и научно подкрепено упражнение за благодарност

е воденето на благодарствен журнал.

Това означава да седнеш за няколко минути,

от един до три пъти седмично,

и да запишеш пет до десет неща, за които си благодарен.

Отначало може да се почустваш странно,

така че започни с простите неща.

Можеш ли да си благодарен за нещо дребно?

Например за това колко е страхотно кафето,

или за това, че някой е мил с теб.

Можеш ли да оцениш нещо, което друг е направил за теб?

Можеш ли да отбележиш нещата или хората, които биха ти липсвали, ако ги нямаше,

и да си благодарен, че присъстват в живота ти?

Всички сме различни,

ти знаеш какво ще помогне на теб.

И това е всичко, наистина.

Дори е леко обидно,

сякаш нещата не би трябвало да са толкова прости.

Но в редица изследвания

участниците са съобщили за повече щастие

и по-високо удовлетворение от живота като цяло,

след като са практикували това упражнение за някоко седмици.

И дори

има изследвания, показващи промяна в мозъчната дейност,

няколко месеца след приключване на упражненията.

Практикуването на благодарност може да е реален начин да се препрограмираш.

Това проучване доказва, че емоциите ти не са фиксирани.

В крайна сметка, как ти изживяваш живота,

е репрезентация на това, в което ти вярваш за него.

Ако атакуваш вътрешните си вярвания за себе си и живота си,

можеш да промениш мислите и чуствата си,

което автоматично променя поведението ти.

Учудващо е, че нещо толкова просто като самоанализа

може да хакне мозъчните ни пътища и да пребори неудовлетвореността.

И ако това не е причина да бъдеш по-оптимистичен,

кое е?

Да бъдеш човек е трудно,

но не е нужно да е толкова.

И ако активно търсиш,

може да откриеш, че животът ти е много по-добър отколкото си мислил.

[Щастлив лай]

Ако си любопитен да опиташ благодарността,

ние създадохме нещо.

Знай, че не е нужно да купуваш нищо от никога, за да практикуваш благодарност.

Всичко, от което имаш нужда е хартия, химикал и 5 минути.

След като изсянихме това, създадохме наш журнал на благодарността,

базиран на проучванията, които прочетохме,

разговори с експерти,

и нашите лични преживявания с благодарност през изминалата година.

Структуриран е така че да ти помогне

да изградиш навика на водене на журнал за благодарност.

Има кратки обяснения и анализи, за да го разчупят

и направят по-интересен.

Също така го направихме възможно най-красив.

Това видео продължава неофициалните ни серии

за по-персонални, интроспективни видеа,

от оптимистичен нихилизъм до самота, а сега и благодарност.

Ние не искаме да бъдем канал за самоусъвършенстване,

така че ще запазим този тип видеа до около едно на година.

Надяваме се, че са полезни на някои от вас.

Благодарим, че гледахте.