Видео

Транскрипция

Ти беше на път за вкъщи, когато умря.

Беше пътна злополука.

Нищо особено забележително,

но фатално, въпреки това.

Беше безболезнена смърт.

Медиците дадоха всичко по силите си, за да те спасят,

но напразно.

Тялото ти беше толкова обезобразено, че

така беше по-добре за теб, повярвай ми.

И тогава срещна мен.

“Какво… какво стана ?”

“Къде съм ?”

“Ти умря.” - казах аз, равнодушно.

Няма полза от увъртане.

“Имаше… имаше камион…

и той поднесе.”

“Да.”

“Аз…”

“Аз умрях?

“Да.”

“Но не се разстройвай заради това. Всички умират.”

Ти се огледа.

Нямаше нищо.

Само ти и аз.

“Какво е това място ?”

“Това отвъдният живот ли е ?”

“Може да се каже.”

“Ти Бог ли си ?”

“Да, аз съм Бог.”

“Децата ми, жена ми…”

“Какво за тях ?”

“Всичко наред ли ще е с тях ?”

“Ето това ми харесва да виждам” - казах аз. “Току-що умря,

“и основната ти грижа е за семейството ти.”

“Това е добър знак.”

Ти ме погледна с удивление.

За теб не излеждах като Бог.

Изглеждах като някой мъж или вероятно жена.

Някаква неясна влиятелна фигура, може би.

“Не се тревожи.” - казах аз. “Те ще бъдат добре.”

“Децата ти ще те помнят като съвършен във всяко отношение.”

“Те нямаха време да развият презрение към теб.”

“Жена ти външно ще плаче,”

“… но вътрешно ще бъде тайно облекчена.”

“Честно казано, бракът ви се разпадаше.”

“Ако това ще те утеши, "

“тя ще се чувства много виновна заради това.”

“О…”

“Е… Какво ще стане сега ?”

“Дали отивам в рая, "

“в ада, или нещо подобно?”

“Нито едното, ще се преродиш.”

“А-а-а,”

“значи хиндуистите са били прави.”

“Всички религии са прави по свой собствен начин.”

“Ела с мен.”

Ти ме следваше докато крачехме през празнотата.

“Къде отиваме ?”

“Никъде определно, просто е приятно да вървим докато говорим.”

“Е, какъв е смисълът тогава ?”

“Когато се преродя,”

“ще бъда като един празен лист нали ?”

“Едно бебе.”

“И всичките ми преживявания и всичко,”

“…всичко което съм правил в този живот няма да има значение.”

“Не точно”

“Вътре в себе си имаш цялото познание "

“и опит на всичките ти предишни животи.”

“Просто сега не си ги спомняш.”

Аз спрях да вървя

и те прегърнах през рамо.

“Душата ти е по-величествена, красива и гигантска отколкото можеш да си представиш.”

“Човешкият ум може да обхване само малка частица”

“от това което си.”

“Това е като да потопиш пръст в чаша с вода,”

“за да провериш дали е топла или студена.”

“Слагаш малка частица от себе си в съда,”

“и когато я издърпаш обратно, придобиваш целия

опит, който тя е събрала.”

“Ти беше човек през последните 48 години,”

така че все още не си се развил. за да почувстваш останалата част

“от необятното си съзнание.”

“Ако се помотаем достатъчно дълго”

“ще започнеш да си спомняш всичко.”

“Но няма смисъл да го правим между всяко прераждане.”

“Колко пъти съм се пререждал ?”

“О, много. Много, много. В много различни животи.”

“Този път ще бъдеш селско момиче в Китай през 540 г. сл.Хр.”

“Чакай, какво ?”

“Пращаш ме обратно във времето ?”

“Да, предполагам, така погледнато.”

“Но Времето, както го познаваш ти, съществува само в твоята вселена.”

“Нещата са различни там, откъдето идвам аз.”

“Там… откъдето идваш ти ?”

“О, разбира се, ”

“Аз идвам от някъде. От някъде другаде. И има други като мен.”

“Зная, че ще искаш да узнаеш какво е там, но, честно казано, не би разбрал.”

“О…” - каза ти леко разочарован.

“Но почакай. Ако се прераждам”

“на други места във времето,”

“бих могъл да общувам със себе си в някой момент.”

“Разбира се. Постоянно се случва.”

“И понеже и двамата знаете само за съществуването на собствения си живот”

“ти дори не знаеш, че това се случва.”

“Е, какъв е смисълът от всичко това ?”

Аз те погледнах в очите.

“Смисълът на живота,”

“… причината, поради която създадох цялата тази вселена е, за да се развиеш ти.”

“Имаш предвид човечеството,”

“искаш ние да се развием?”

“Не, само ти.”

“Създадох цялата вселена за теб.”

“С всеки нов живот ти израстваш и съзряваш, ставаш по-мащабен и по-велик интелект.”

“Само аз ?”

“А всички останали ?”

“Няма други.”

“В тази вселена сме само ти и аз.”

Ти ме погледна с празен поглед.

“Но всички хора на Земята…”

“Всички са Ти. Различни твои въплъщения.”

“Чакай. Аз съм всеки !?”

“Сега започваш да разбираш.”

“Аз съм всяко човешко същество живяло някога ?”

“Или което някога ще живее, да.”

“Аз съм Абрахам Линкълн ?”

“И също така си Джон Уилкс Буут.”

“Аз съм Хитлер ?”

• каза ти, отвратен.

“И ти си милоните, които е убил.”

“Аз съм Ийсус?”

“… и всеки, който го е последвал.”

Ти онемя.

“Всеки път когато някой е бил твоя жертва,”

“…ти самия си бил тази жертва”

“Всяко добро, направено от теб”

“… е било за теб самия.”

“Всеки щастлив и тъжен момент изпитван някога от човешко същество”

“е бил, или ще бъде, изпитан от теб.”

Ти остана замислен за известно време.

“Защо? Защо правиш всичкото това?”

“Защото някой ден ще станеш като мен.”

“Защото ти си такъв.”

“Ти си от моя вид. Ти си мое дете”

“Уау!” - рече ти с недоумение.

“Казваш, че съм бог?”

“Не. Все още не. Ти си зародиш.”

“Още растеш.”

“След като изживееш всеки човешки живот из вечността,”

“… ще си достатъчно пораснал, за да се родиш.”

“Значи цялата вселена…”

“е просто…”

“Едно яйце !” - отговорих аз.

“Сега е време да тръгваш към следващия си живот.”

И те изпратих по твоя път.